Бездомникът, когото срещнах, ме помоли да си го прибера. Така започва историята ми. Беше мразовита зимна вечер. Прибирах се у дома, когато в близост до метрото вниманието ми беше привлечено от бездомен човек, който седеше на стълбите, облегнат на стената. Обикновено избягвам такива хора, опитвам се да стоя настрани от тях, но тогава изпитах някакво особено чувство.
Подчинявайки се на вътрешния си глас, спрях до него и видях, че сред мръсните парцали, се крие малко момче. Щом ме забеляза, детето вдигна очи към мен и тихо каза: “Татко, прибери ме у дома.” Учудено си помислих, че най-вероятно ме взима за баща си. Стана ми мъчно за двамата несретници, които не показваха особени признаци на живот.
Реших, че трябва веднага да се обадя на Спешна помощ. Когато медиците дойдоха, възрастният бездомник едва дишаше, а по-късно почина в болница от хипотермия, без да дойде в съзнание. Служителите прегледаха момчето, нахраниха го и го предадоха на социалните служби.
Изминаха няколко дни, но по някаква причина думите детето не ми излизаха от ума. Обадих се на позната, която работеше в приюта и я разпитах за момчето. От нея разбрах, че се казва Митко Златев, на 8 години, роден на 29 декември.
За съжаление избягал от сиропиталището и сега не можеха да го открият. Фамилията ми се стори позната, но не помнех откъде. Изведнъж си припомних, че преди 9 години имах интимна връзка с едно момиче на име Катя Златева.
С приятелите ми се шегувахме с нея, наричайки я Златото. Дори и тогава, на младини, Катя обичаше алкохола и водеше аморален начин на живот, така да се каже. Беше кратка любовна афера и скоро двамата се разделихме.
Няколко месеца по-късно тя ми се обади по телефона, за да ми съобщи, че е бременна от мен. Имайки предвид порочния й характер, твърде отрекох бебето да е мое. След това се преместих в друг град и напълно забравих за Катя.
Припомняйки се тези подробности от миналото, едно съмнение ме жегна… Обадих се на близък приятел от младежките години и него научих, че Катя наистина е родила момче, което нарекла със същите имена като малкия бездомник. Малко по-късно се омъжила за някакъв скитник, който водел детето да просят.
Преди година обаче Катя починала от цироза и приятелят ми не знаеше какво се е случило с малчугана. Имах чувството, че ще полудея. Нещо ми подсказваше, че бездомничето може би наистина беше мой син. Още на другия ден посетих сиропиталището, но там ме очакваха ужасни новини.
Бяха открили момчето в безпомощно състояние и въпреки отчаяните опити на лекарите да го спасят, то починало. Месец след това, с помощта на познатата ми, разбрах името на майка му – Катя Златева. Това беше първата ми и, за съжаление, последната среща със сина ми.
Източник: Лична драма
