Бездомното куче позира пред Айфеловата кула, Биг Бен и Бъкингам, тича из Лос Анджелис и лети в самолет, след като е осиновено от Станислава и Марио. „Здравей, аз съм Мечо! Бях изоставен по улиците на Чепеларе, България, като малко кученце, но когато бях на 8 месеца, семейството ми ме спаси. В момента живея най-добрия си живот в моя дом завинаги в Лос Анджелис, Калифорния.“ Това е обръщението в профила на Мечо в социалните мрежи. Бездомното куче замина от Чепеларе за Лондон броени дни преди обявяването на Брекзит и вече е звезда в социалните мрежи. А профилът му mecho.the.bear набира все повече последователи.
Рошавото едро куче започва тъжно живота си. Според чепеларци то е докарано с кола в родопския град и изоставено на улиците. Кучето обаче има харизма и мисия – да изважда от хората най-доброто. Така става любимец на мнозина. Тръгва след всеки, който му обърне внимание, с надежда да намери стопанин. И го намира в лицето на Станислава Добрева и приятеля й Марио Мицев. И двамата живеят в Англия от деца, а при последния си отпуск срещат Мечо и го взимат с тях.
Станислава е на 25 години, с корен от Хасково и работи като инженер-проектант. 27-годишният Марио Мицев е уебдивелопър. И двамата са имали куче като малки. „Освен това винаги съм имала най-различни домашни любимци – заек, костенурки, риби, котки, морски свинчета, папагалчета, хамстери, пъдпъдъци, таралеж. Марио също е имал дакел, когато е бил на три години“, разказва Станислава.
С Мечо се запознават, докато са на ски почивка в Чепеларе.
„Още на първия ден от ваканцията срещнахме Мечо. Голямо куче, личеше си, че е добро. Стори ми се игрив, дадох му закуска и реших да му хвърля няколко снежни топки, Мечо много им се зарадва и опита да ги хване във въздуха. Поиграхме си с него, а когато се прибирахме от пистите, отново го намерихме на центъра. Разбрахме, че е много добре познат в Чепеларе и че хората тук са го кръстили “Мечо”, защото наистина прилича на мече.
На третия ден, когато бяхме сигурни, че Мечо наистина е бездомен, решихме да се опитаме да му сложим каишка и да си го приберем при нас. Взехме възможно най-големия размер и едва му я сложихме, но успяхме и той тръгна плътно до нас”, разказва Станислава.
Закарват го на ветеринарен лекар и става ясно, че големият Мечо е едва на около 7-8 месеца. Ваксинират го и му подготвят паспорт и документи за чужбина. Така Мечо пътува до Англия с транспортна компания за животни и когато пристига в Лондон, бързо свиква с новата обстановка. И оттогава не се отделя от тях. “Абсолютно всичко разбира и изпълнява, но в същото време е много голям инат, адски любопитен, но винаги забавен!“, казва стопанката му.
Младата двойка много пътува и разхожда Мечо на различни места по света. “В Лондон има много паркове, а когато сме близо до някаква забележителност, винаги го снимаме за спомен. Посетил е типичните туристически места като Биг Бен, Окото и Бъкингамския дворец.
Наскоро бяхме на почивка на остров между Англия и Франция и разбира се, Мечо беше с нас. След това решихме да се върнем до България, за да го видят отново в Чепеларе. По пътя се отбихме до Париж и решихме да го снимаме пред Айфеловата кула за спомен.
След екскурзията до България отскочихме до Лос Анджелис. Мечо летя плътно до нас в самолета. Беше много послушен и спа през цялото време на полета. Всички го гледаха и снимаха, не можеха да повярват какво се случва“, споделя стопанката.
В Лос Анджелис Мечо проявил голямо любопитство, а и хората били много по- добре настроени към кучетата. „Позволяват им да влизат в магазините, навсякъде има лакомства за тях, по улиците има кошчета с торбички на всеки ъгъл. Имат най-различни кучешки хотели и груминг салони. А почти всеки, който има куче, го е осиновил от приют“, отбелязва Станислава.
Приключенията на Мечо тепърва предстоят, особено като става ясно, че лети със самолет без никакви проблеми. Вкъщи спи плътно до Станислава и Марио, не обича да е сам. Хранят го с „биологично подходяща храна“, тъй като се оказал алергичен към различни видове меса, предимно яде див глиган, фазан или патешко. „Поради същата причина му даваме и хранителни добавки за козината и ставите, след като е голямо куче и тежи над 50 кг. Мислим, че е доволен от живота. Имаме си взаимно доверие и му даваме свобода. Пускаме го да си се разхожда без каишка, когато е подходящо, водим го на кучешки паркове да си играе, дори беше канен на кучешки рожден ден и парти“, казва Станислава.
Идеята да му направят профили в социалните мрежи дошла, след като станало ясно колко хора на различни възрасти го харесват и ще им липсва. “Обещахме, че ще качваме редовно негови снимки и клипчета, за да може всички да му се радват”, казва стопанката.
Източник: Марица
