Билетите за цирка и историята, която съм запомнил. Веднъж, когато бях тийнейджър, баща ми и аз стояхме на опашката, за да купим билети за цирка. Накрая на опашката остана само едно друго семейство между нас и касата за билетите. Това семейство ми направи огромно впечатление. То имаше осем деца, всичките вероятно под 12-годишна възраст. По начина, по който бяха облечени, си личеше, че нямаха много пари, но дрехите им бяха спретнати и чисти. Децата бяха добре възпитани, всички стояха на опашката, две по две зад родителите си, хванати за ръце. Развълнувано дрънкаха за клоуните, животните и всички актове, които щяха да видят тази нощ. По вълнението им можете да усетите, че никога преди не бяха ходили на цирк. Това беше денят на живота им. Бащата и майката бяха начело на детската върволица, стоящи горди, както трябва да бъде. Майката държеше ръката на съпруга си, гледайки нагоре към него, сякаш казва: “Ти си моят рицар в блестящи доспехи.” Той се усмихваше и се радваше да види семейството си щастливо.
Жената на касата попита мъжа колко билета желае. Той гордо отговори: “Бих искал да купя осем детски билета и два билета за възрастни, за да мога да заведа семейството си в цирка.” Касиерката обяви цената им. В този момент жената на мъжа пусна ръката му, главата й падна, устната на мъжа започна да трепери. След това се облегна малко по-близо и попита невярващо: “Колко казахте?” Жената на касата отново обяви цената. Човекът нямаше достатъчно пари. По какъв начин трябваше да се обърне и да каже на осемте си деца, че няма достатъчно пари, за да ги заведе на цирк. Виждайки какво става, баща ми бръкна в джоба си, извади банкнота от 20 долара и след това я пусна на земята. (Не бяхме богати в никакъв смисъл на думата!) Татко се наведе, вдигна банкнотата от 20 долара, чукна човека по рамото и каза: “Извинете, сър, това падна от джоба ви.”
Човекът се усети веднага какво се случва. Той не молеше за подаяние, но със сигурност оцени помощта в тази отчаяна, сърцераздирателна и смущаваща ситуация.
Погледна право в очите на баща ми, хвана ръката му в двете си ръце, стисната плътно върху банкнотата от 20 долара и с трепереща устна и сълза, която се стичаше по бузата му, той отговори: “Благодаря ти, благодаря ти, сър. Това наистина означава много за мен и семейството ми.”
С баща ми се върнахме в колата си и отидохме вкъщи. 20-те долара, които баща ми даде, бяха тези, с които ние щяхме да купим билети за нас.
Въпреки че не успяхме да видим цирка тази вечер, и двамата почувствахме радост вътре в нас, която беше далеч по-голяма от тази да отидем на цирк.
В този ден аз научих стойността да давам.
Даващият е по-голям от приемника. Ако искаш да си голям в живота, научи се да даваш. Любовта няма нищо общо с това, което очакваш да получиш – само с това, което очаква да дадеш. Научи се да правиш някого щастлив с подобни благородни жестове”.
Катрин Хепбърн
Нека бъдем по-добри! Сподели тази прекрасна история с някой човек, на когото държиш.
