Битката при Дойран и поражението на англичаните
Дата на публикуване: 19.11.2019
битката при Дойран

Битката при Дойран и поражението на англичаните

Битката при Дойран е легендарна и трябва да се помни. През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия — до Места и Искър. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната си от смъртна опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най-страшното поражение на английската армия в цялата й история.

Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите.

Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.

Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.

На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.

През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
«Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!»
Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов
Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.

Източник: Властта

Още новини
Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж и това е голям проблем. Това е моята история – историята на една влюбена жена! Чувствам се глупава, защото продължавам да живея, заслепена от любов, и отказвам да приема очевидното – Илия ми изневерява. Това е истината, казана в едно изречение....

повече информация
Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка с въпрос, но си получи заслуженото. Група стари приятели се събраха на вечеря. И един от тях, който е станал главен изпълнителен директор реши да обсъди проблема с образованието. Той започна така „Какво може да научи едно дете от някой, който е...

повече информация
Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират, когато употребявате дадени храни. Според СЗО над 23 милиона души се разболяват всяка година само като ядат заразена храна. И според друг доклад, има толкова много различни вируси, колкото са звездите на небето. За да не се разболеят телата ни,...

повече информация
Безпорядък у дома

Безпорядък у дома

Безпорядък у дома е нещо често срещано в днешно време. Оправдания, че времето не стига обаче не са релевантни. Макар че от хаоса се раждат цели Вселени, когато е прекален и дълготраен, той съвсем не е полезно явление. И колкото и странно да ви се струва, разхвърляното...

повече информация
Advertisements
От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите? Всяка една зодия има свое слабо място. Всеки един от нас се разстройва от нещо, което би било непонятно за някои от представителите на другите зодии. Има някои определени проблеми, които могат да ни извадят от равновесие. И дори да ни...

повече информация
Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс не се забравя лесно. Трудна задача е да се намери някой, който да не е гледал повече от веднъж лентата, превърнала се в един от емблемите на 80-те, а именно „Флашданс“. Още с премиерата си, той стана абсолютен хит, а с течение на времето се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.