Бивша и бъдеща любов – звучи доста лудо, нали? Тя беше всичко онова, което мразех, и всичко, което обичах. Болката и радостта ми. Щастието и страданието. Онази, която караше сърцето ми да плаче, но и да ликува. Споменът за горещите й устни, обхождащи голото ми тяло, не ме напуска и сега – три години след раздялата ни. Тя се казваше Дина – моята бивша, настояща и бъдеща любов. Кълнях се, че ще я забравя и ще я оставя завинаги в миналото, обещавах си, че няма да допусна отново да разбие живота ми. Някога бих преобърнал света, за да бъде до мен, но сега страхът изместваше копнежа.
Агресивна и чувствителна, доминираща и нежна, Дина ме плашеше и вълнуваше едновременно. Повече от десет месеца с нея се лутахме между рая и ада. Знам, че ме обичаше по свой начин, въпреки че бих оприличил любовта й на игра с огъня. В нашата връзка аз бях по-мъдрият и уравновесеният.
Търсех спокойствие и уют, а тя обратното – стремеше се да създава хаос, в който ме въвличаше. Понякога изчезваше с дни, безсрамно флиртуваше пред мен с други мъже, без да се интересува, че сърцето ми се къса от болка и ревност. Наблюдавах игрите с потъмняло от мъка лице. С Дина никога не бях уверен в себе си. Имаше моменти, когато си мислех да й предложа брак, но после си казвах, че искам вярна съпруга, в която да съм сигурен. Е, разбира се, отношенията ни не бяха чак толкова безнадеждни. В романтичните ни дни се разхождахме в парка хванати ръка за ръка, вечеряхме в ресторанти, а нощем оставяхме въображението ни да се вихри в леглото. Любехме се до изтощение. Десет месеца ласки, страст, сълзи и неувереност, а после се скарахме. Спомням си добре онзи момент. Бях приготвил вкусна вечеря. Когато тя дойде, я посрещнах с букет от любимите й червени рози.
Исках да си поговорим, да се опитам да я вразумя да се промени, за да има връзката ни бъдеще. Надявах се да я заразя със сантименталните си ценности и да я превърна в безупречната перфектна жена. Ентусиазмът ми обаче беше посрещнат с недоверие, което прерасна в гняв. С дива ярост Дина дръпна покривката и чиниите се изсипаха на пода. „Върви по дяволите!“, изкрещя тя. После се обърна и тресна вратата.
Изтичах след нея, но не можах да я догоня. Дина се качи в колата си и с гръм и трясък напусна живота ми. Изведнъж заваля силен дъжд. Падащите мразовити капки се сляха с горчивите сълзи, които обливаха лицето ми. Изминаха повече от три години. С времето болката от раздялата ни постихна и се реших да допусна до себе си друга жена. Нарочно се впуснах в нова връзка, за да забравя тази, която като паяк беше обвила сърцето ми в лепкавата си мрежа. Най-накрая почувствах така жадуваното спокойствие.
Моника е пълна противоположност на Дина: спокойна, уверена и също като мен търсеща сериозни отношения. След няколко месеца, през които тя нежно лекуваше душата ми, решихме да се оженим и насрочихме сватбата за края на лятото. Въпреки че почти постигнах мечтаното равновесие, още продължавах да изпитвам колебания. Наистина ли бях готов да продължа напред и да оставя миналото зад гърба си? Две седмици преди сватбата изпитах желание да избягам. Да се усамотя, за да размишлявам над въпросите, които ме мъчеха. Една вечер, съвсем нетипично за бъдещ младоженец, седнах сам в някакъв бар. Потънал в собствените си мисли, мрачно отпивах от уискито си, когато я видях. Дина. Моят блян стоеше на крачка от мен, облечена в дълга червена рокля с гол гръб. Внезапно времето спря. Наоколо се възцари тишина, в която съществувахме само аз и тя.
„Здравей, помниш ли ме?“ – дрезгавият й глас долетя до ушите ми. Леко кимнах с глава, протягайки ръце. В следващия миг Дина се сгуши в обятията ми. Устните ми жадно потърсиха нейните, сякаш пиеха от непресъхващ извор. Тази нощ отново бяхме влюбени като преди. Танцувахме притиснати един към друг, разхождахме се прегърнати по уличките на заспалия град, галехме лицата си. Вече не мислех за наранената си гордост, за изречените лъжи, за суетата и безумните й флиртове, спомнях си единствено за любовта. На зазоряване се озовахме в хотелската й стая. На нощното шкафче имаше букет от любимите й червени рози. Дина свали роклята си, после бързо разкопча панталона ми. Само след броени секунди лежахме голи в леглото.
И тогава в полумрака видях очите й: празни, бездушни, студени като на вълчица. Тя беше хищник и никога нямаше да се промени. Притеглих главата й на рамото си, погалих я и тихо прошепнах: „Заспивай, уморен съм.“ Тя примигна, прозя се лениво и се отпусна в блажен сън. Безшумно се изправих. За последен път докоснах с устни лицето на жената, която винаги ще нося в сърцето си, но никога не бих направил своя съпруга. Оставих я гола и сама, а две седмици по-късно се ожених за Моника.
Кирил
Източник: с кафето
