Бивша и бъдеща любов
Дата на публикуване: 05.10.2020
бивша и бъдеща

Бивша и бъдеща любов – звучи доста лудо, нали? Тя беше всичко онова, което мразех, и всичко, което обичах. Болката и радостта ми. Щастието и страданието. Онази, която караше сърцето ми да плаче, но и да ликува. Споменът за горещите й устни, обхождащи голото ми тяло, не ме напуска и сега – три години след раздялата ни. Тя се казваше Дина – моята бивша, настояща и бъдеща любов. Кълнях се, че ще я забравя и ще я оставя завинаги в миналото, обещавах си, че няма да допусна отново да разбие живота ми. Някога бих преобърнал света, за да бъде до мен, но сега страхът изместваше копнежа.
Агресивна и чувствителна, доминираща и нежна, Дина ме плашеше и вълнуваше едновременно. Повече от десет месеца с нея се лутахме между рая и ада. Знам, че ме обичаше по свой начин, въпреки че бих оприличил любовта й на игра с огъня. В нашата връзка аз бях по-мъдрият и уравновесеният.

Търсех спокойствие и уют, а тя обратното – стремеше се да създава хаос, в който ме въвличаше. Понякога изчезваше с дни, безсрамно флиртуваше пред мен с други мъже, без да се интересува, че сърцето ми се къса от болка и ревност. Наблюдавах игрите с потъмняло от мъка лице. С Дина никога не бях уверен в себе си. Имаше моменти, когато си мислех да й предложа брак, но после си казвах, че искам вярна съпруга, в която да съм сигурен. Е, разбира се, отношенията ни не бяха чак толкова безнадеждни. В романтичните ни дни се разхождахме в парка хванати ръка за ръка, вечеряхме в ресторанти, а нощем оставяхме въображението ни да се вихри в леглото. Любехме се до изтощение. Десет месеца ласки, страст, сълзи и неувереност, а после се скарахме. Спомням си добре онзи момент. Бях приготвил вкусна вечеря. Когато тя дойде, я посрещнах с букет от любимите й червени рози.

Исках да си поговорим, да се опитам да я вразумя да се промени, за да има връзката ни бъдеще. Надявах се да я заразя със сантименталните си ценности и да я превърна в безупречната перфектна жена. Ентусиазмът ми обаче беше посрещнат с недоверие, което прерасна в гняв. С дива ярост Дина дръпна покривката и чиниите се изсипаха на пода. „Върви по дяволите!“, изкрещя тя. После се обърна и тресна вратата.

Изтичах след нея, но не можах да я догоня. Дина се качи в колата си и с гръм и трясък напусна живота ми. Изведнъж заваля силен дъжд. Падащите мразовити капки се сляха с горчивите сълзи, които обливаха лицето ми. Изминаха повече от три години. С времето болката от раздялата ни постихна и се реших да допусна до себе си друга жена. Нарочно се впуснах в нова връзка, за да забравя тази, която като паяк беше обвила сърцето ми в лепкавата си мрежа. Най-накрая почувствах така жадуваното спокойствие.

Моника е пълна противоположност на Дина: спокойна, уверена и също като мен търсеща сериозни отношения. След няколко месеца, през които тя нежно лекуваше душата ми, решихме да се оженим и насрочихме сватбата за края на лятото. Въпреки че почти постигнах мечтаното равновесие, още продължавах да изпитвам колебания. Наистина ли бях готов да продължа напред и да оставя миналото зад гърба си? Две седмици преди сватбата изпитах желание да избягам. Да се усамотя, за да размишлявам над въпросите, които ме мъчеха. Една вечер, съвсем нетипично за бъдещ младоженец, седнах сам в някакъв бар. Потънал в собствените си мисли, мрачно отпивах от уискито си, когато я видях. Дина. Моят блян стоеше на крачка от мен, облечена в дълга червена рокля с гол гръб. Внезапно времето спря. Наоколо се възцари тишина, в която съществувахме само аз и тя.

„Здравей, помниш ли ме?“ – дрезгавият й глас долетя до ушите ми. Леко кимнах с глава, протягайки ръце. В следващия миг Дина се сгуши в обятията ми. Устните ми жадно потърсиха нейните, сякаш пиеха от непресъхващ извор. Тази нощ отново бяхме влюбени като преди. Танцувахме притиснати един към друг, разхождахме се прегърнати по уличките на заспалия град, галехме лицата си. Вече не мислех за наранената си гордост, за изречените лъжи, за суетата и безумните й флиртове, спомнях си единствено за любовта. На зазоряване се озовахме в хотелската й стая. На нощното шкафче имаше букет от любимите й червени рози. Дина свали роклята си, после бързо разкопча панталона ми. Само след броени секунди лежахме голи в леглото.

И тогава в полумрака видях очите й: празни, бездушни, студени като на вълчица. Тя беше хищник и никога нямаше да се промени. Притеглих главата й на рамото си, погалих я и тихо прошепнах: „Заспивай, уморен съм.“ Тя примигна, прозя се лениво и се отпусна в блажен сън. Безшумно се изправих. За последен път докоснах с устни лицето на жената, която винаги ще нося в сърцето си, но никога не бих направил своя съпруга. Оставих я гола и сама, а две седмици по-късно се ожених за Моника.

Кирил

Източник: с кафето

Още новини
Скритата истина за коронавируса

Скритата истина за коронавируса

Скритата истина за коронавируса според мнения. Публикуваме мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати. Днес ви представяме геополитически анализ на тема – Скритата истина за коронавируса с автор Радо Неделчев от патриотично движение...

повече информация
Кекс по гръцки

Кекс по гръцки

Кекс по гръцки ще подслади живота ви. Не е никак случаен фактът, че тази рецепта за кекс завладя света. Истината е, че този кекс гали нежно сетивата и е изкушение, на което не бихте могли да устоите. Освен това той не е сух като кексовете, които сте свикнали да...

повече информация
Спомени от социалистимеска България

Спомени от социалистимеска България

Спомени от социалистимеска България, когато бяхме млади. Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в...

повече информация
Кошмарът на живота ми е майка ми

Кошмарът на живота ми е майка ми

Кошмарът на живота ми се породи заради действията на моята майка. Аз съм на 25 години, омъжена и със съпруга ми Радослав се готвим да станем родители. На пръв поглед бихме минали за обичайното, нормално семейство, ако не е моята майка! Все по-често размишлявам над...

повече информация
Advertisements
Девизът на зодията

Девизът на зодията

Девизът на зодията е различен за всеки човек. Човекът е уникален сам по себе си и има своя почерк в отношенията с хората. Тук обаче се намесват звездите и се оказва че хората имат и общи характеристики, базирани на зодията. Това означава, че различните зодии имат...

повече информация
Изчерпан брачен живот

Изчерпан брачен живот

Изчерпан брачен живот е нещо често срещано в днешно време. Днес разводът е много по-често срещан от сватбата. Според статистиката през последните 50 години хората са започнали да се развеждат 2,5 пъти по-често и да се женят 2 пъти по-малко. Ето защо не е изненадващо,...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.