Богатството не е за всеки човек
Богатството не е за всеки. Тази история доказва това. Преди 2 години семейството ми беше сплотено и живеехме спокойно, макар че бяхме хора с обикновени професии и ниски доходи. Мъжът ми работеше по строежите, а аз готвех в различни заведения. Синовете ни Калин и Стефан се обичаха и се подкрепяха. У дома рядко се чуваха разправии. Най-хубаво беше, когато четиримата сядахме на масата, говорехме и се смеехме.
Но любовта и разбирателството ни изведнъж останаха в миналото. Ужасът започна, когато най-неочаквано забогатяхме. Мъжът ми наследи вуйчо си Андрей. На младини той емигрирал в чужбина и по-късно се оженил за заможна вдовица. Докато бил млад и здрав, не се сещаше за роднините, но след смъртта на жена си и той остаря. Притиснат от самотата и болестите, уплашен, че краят му е близо, а няма до себе си близки, вуйчото се върна. И си спомни, че има племенник.
Мъжът ми беше до него и направи последните му дни спокойни. Всеотдайните му грижи бяха възнаградени – след смъртта на вуйчо Андрей съпругът ми го наследи. Подобни неща ги има само в приказките – вечерта си лягаш просяк, сутринта се събуждаш принц. До онзи момент живеехме от заплата до заплата, а после не знаехме какво да правим с парите.
Една вечер, както обикновено, четиримата седяхме на масата и мечтаехме на глас. Калин искаше да започне собствен бизнес. Стефан вече си беше избрал лъскаво BMW и се виждаше заобиколен от дългокраки красавици. Мъжът ми най-после се отдаде на своите ловни и рибарски страсти, чудеше се каква по-хубава и по-скъпа играчка да си купи. Аз, като добра готвачка, се размечтах за свой ресторант.
Не мина много време и нашето скромно семейство се промени пред очите ми. Мъжът ми напусна работа – писнало му да слуша скапания си шеф, за никаквите пари, които плащал, нямало повече да търпи. Изведнъж го нападнаха верни приятели и с тях пиеше по цели нощи. Не стана ловец, нито пък рибар, а обикновен женкар. Обяснението беше просто, като него самия – парите били лично негови, животът му също.
Докато му се чудех на акъла, Калин стана бизнесмен, ама на думи. От сутрин до вечер говореше с важни хора, правеше планове и градеше, както се оказа, въздушни кули. Стефан почти не го виждах. В града се разчу, че сме наследили много пари, и покрай него се завъртя цял кошер красавици. Аз напуснах работа с твърдото решение да отворя свой ресторант и да фалирам конкурентите, но по цял ден седях вкъщи и нищо не предприемах… Една поредна самотна вечер осъзнах, че проклетото наследство съсипа семейството ми. Увълчи ни и ни отчужди.
И заваляха бедите. Стефан катастрофира, отърва се жив, но сериозно натрошен. Кръвната му проба показа, че е пил. Калин нанесе следващия удар: “Провалих се. Инвеститорите ме измамиха.” Баща им за първи път призна на глас, че по жени и казина е пропилял повечето пари. Моята мечта за собствено заведение се стопи като сняг… След като си дадохме сметка, че проклетите пари ни съсипаха, решихме по-голямата част от останалата сума да дарим на болен роднина, който имаше нужда от лечение.
Днес отново сме каквито бяхме. Богатството не е за всеки.
Ангелина
Източник: Лична драма
