Болните амбиции са вредни

Болните амбиции са вредни

Болните амбиции не са хубаво нещо. Не е лошо човек да има някаква амбиция в живота си. Това му дава мотивация да се развива и да придобива опит, знания и умения. Лошо е обаче, когато болните амбиции надскочат здравословните граници на целеустременост и прераснат в патологично желание за доказване и успех на всяка цена – без значение всичко останало.
Нека видим вредите от болните амбиции:
Как да разпознаем болната амбиция?
Вероятно сте виждали хора на средна възраст, които нямат деца и семейство, не общуват с близките си и нямат истински приятели. От тях ще чуете разговори само за кариера, успех в службата, издигане и получаване на бонуси.

Те говорят разпалено за целите си, за това колко са добри, но ще станат още по-добри, най-добри, непостижими. Или пък сте срещали майки, които водят децата си на най-различни занимания от сутрин до вечер – английски, немски език, пиано, плуване, конна езда… Детето се е превърнало в робот, изпълняващ програма от ранни зори до късна вечер.
Изнемогвайки, хлапето иска малко почивка и да поиграе с приятели, но майката отговаря: Не може, не си изсвирил най-новата пиеса за пиано, а другата седмица имаш три конкурса. А утре трябва да изкараш поне две шестици в училище. Ако имах тези възможности на твоята възраст, да съм станала най-добрата във всичко.

Разпознахте ли болната амбиция? Тя ни кара да се движим към поставената цел като заслепени, без да отчитаме това, което губим по пътя към нея и пропуснатите възможности за истински ценни постижения в живота.

Какви са вредите от болните амбиции?

На първо място – забравяме да се радваме на малките неща в живота, които са истински ценни. Много от хората с болни амбиции не успяват да създадат здраво семейство или губят своето. Те често нямат деца или ако имат, не полагат достатъчно грижа за тях и не общуват помежду си.

Заплеснати в преследването на болната си амбиция, изведнъж те се осъзнават в напреднала възраст, усещайки, че са сами, самотни и страдат от липса на обич. А през цялото време са подценявали такива „маловажни“ неща като семейна вечеря, игри в парка, дълъг и пълноценен разговор с близките или с приятелите, романтична вечеря на свещи.

Загуба на ценности и негативна промяна в ценностната система е друг риск, съпътстващ болните амбиции. В името на високите цели се започва с една малка лъжа, после още няколко големи, после две-три измами, злоупотреби, нечестни постъпки.

Човекът с болни амбиции започва да нарушава закони, преследвайки нещо недостижимо. Околните първи осъзнават негативната промяна. Осъзнаване при преследващия амбиции може да настъпи едва тогава, когато се наложи да понесе наказания за делата си.

Когато прехвърляме амбициите върху децата си

Тази проекция не води до нищо хубаво. Обикновено тя е резултат от неосъществени амбиции в детството, които биват прехвърлени върху собственото дете – без значение то има ли желание да следва нашата посока, или не.

Насилието върху детето да прави всичко, което поискаме и на всяка цена с цел осъществяване на нашите нездравословни желания за доказване, винаги има негативни последици. След време то компенсира, като се обявява срещу всичко и срещу всички, отказва да преследва каквито и да било цели и настъпва регрес.

Или пък хвърля вина върху родителя за това, че му е наложил чужди мечти, чужди желания и чужд живот. Или обсебено от родителската амбиция самото дете постепенно се превръща във възрастен, обхванат от натрапчивата идея за успех при всички положения.

Реакция при неуспех

Болните амбиции всъщност не са осъществими, тъй като успехът, колкото и голям да е, никога не е достатъчен за човека. А при неуспех драмата е още по-голяма. Провалът засилва болните амбиции, стимулира появата на чувства като злоба, завист, отмъстителност, недоброжелателност. Човек става зъл и постепенно губи всички около себе си.

Източник: Езине