Брак по сметка е често срещано явление. Неведнъж съм чела във вестника за бракове по сметка. Обикновено млада красавица се събира с по-възрастен, но богат мъж. И двамата получават по нещо, залъгват се някак си, но едва ли са щастливи. Моята история, макар да има нещо общо, всъщност е и доста различна. Реших да я споделя, не за да се оплача колко съм разочарована, а по-скоро да кажа на младите жени, че не бива да губят най-хубавите години от живота си в глупави амбиции и лъжливи илюзии. Няма ли нежност, обич и уважение, нищо не може да те задържи и при най-богатия мъж.
Когато срещнах Иван, мислех, че съдбата ми поднася джакпота на тепсия. Той имаше голяма фирма, занимаваше се с дейност, която не само беше по професията ми, а представляваше и голям интерес за мен.
Можех да развия способностите си и да постигна цели, за които дори не бях мечтала. Разбира се, Иван вече беше натрупал доста голямо състояние и на мен ми се искаше също да опитам от лукса, който можеше да ми предложи. Единственото, което му липсваше, беше семейството му – синът му следвал в чужбина и после се устроил там. И жената на Иван, след като се развели, заминала при момчето. Той редовно им изпращаше големи суми, но рядко се чуваха и виждаха. За себе си не бих казала, че съм голяма красавица, но пък бях по-млада от него близо 20 години. И след като ни събра работата, скоро всичко ни стана общо – и офисът, и домът, и леглото.
Бяхме заедно почти по 24 часа в денонощието. Той ми повери важна част от фирмата, а моите амбиции направо пощуряха – всеки миг ми се искаше да му докажа колко съм добра в работата си. Партньорите ни от чужбина увеличиха инвестициите си и все по-често получавахме комплименти за свършеното.
С Иван подписахме брак в един делничен следобед, вечеряхме с кумовете в скъп ресторант, а след време заминахме за десетина дни на сватбено пътешествие в Тайланд. Истината обаче е, че и двамата не вложихме кой знае какви емоции в това, направихме го някак делово.
Скоро обаче между нас започна да се натрупва обяснимо напрежение. Докато закусвахме и вечеряхме, дори в леглото си говорехме само за бизнес. Естествено правехме с*кс, но също така рутинно, без много страст. Той не забелязваше и най-еротичното бельо, което обличах, не се интересуваше дали съм удовлетворена с*ксуално, или не. Все по-често ми се искаше да получа и малко нежност, на която съпругът ми явно не беше способен. Не че съм някаква глезла, но усещах, че освен работата и парите нищо друго не ме свързваше с този мъж. Бяхме си чужди, почти непознати.
И един ден също така спокойно и разумно, докато закусвахме, обсъдихме решението да… се разведем. Тъкмо тогава с учудване разбрах, че не само аз съм имала интерес за този брак. Може би, за да ме нарани, Иван съвсем откровено ми призна, че съм го привлякла не с женственост и чар, а най-вече с професионалните си качества – освен че съм много предприемчива и контактна, съм добър професионалист и владея три езика. И откакто аз започнах работа във фирмата, не се нуждаел нито от асистенти, нито от секретарка, нито от преводачки при преговорите.
Като чух това, ме побиха тръпки. Предложих му просто да си наеме хора, които да му вършат тази работа вместо мен и му заявих, че освен молба за развод, подавам и молба за освобождаване от работа. Явно си бяхме правили някаква грозни сметки, които и при двамата бяха излезли криви. Между нас нямаше и капчица любов, бяхме забравили, че освен партньори в работата, сме най-обикновени мъж и жена, чиито чувства не могат да бъдат заключени в килера.
Жана Р.
Източник: Лична драма
