Братовчедка ми беше мило момиче на 19 години, което все още нямаше сериозни гаджета. Аз от своя страна бях преминал през доста връзки, като за моите 27 години бая добре си бях поживял. Въпреки, че съм разказвал много истории на братовчедка си, не съм бил наясно, че съм я наранявал. Та кой би си помислил, че първата братовчедка би имала любовни чувства към братовчед си.
В началото тя старателно ги прикриваше. Когато имахме семейни сбирки, редовно говорех глупости пред нея, но никога не съм си давал сметка, че тя изпитва чувства към мен далеч над приятелските. Може би нямаше и да разбера, ако не се беше случила една история. Братовчедка ми си имаше няколко приятелки, с които си споделяха доста неща. Оказа се, че една от тях й е най-близката. Тя й беше казала повече, отколкото трябваше. Случи се така, че на едно събиране случайно се засякох с нея – най-добрата приятелка на братовчедка ми. Поздравихме се, пихме различни видове алкохол, говорихме си и неусетно се отзовахме в моята спалня.
На другата сутрин заварих момичето да плаче, а аз учудено я попитах какво се е случило. Мислех си, че и двамата го искаме, а на мен доста ми беше допаднала както за компания, така и в леглото. Тя ми каза, че не знае с какви очи ще я погледне братовчедка ми. Тогава аз я успокоих, че тя даже би се зарадвала за нас. При което приятелката й направо се разрева със сълзи и буквално избяга от стаята. Стоях като изумен и гледах тавана. Нямаше как да знам, че те са си говорили за мен с братовчедка ми. Помислих си къде може да съм сгрешил, но нищо не ми идваше наум. Та какво по-добре от това да стана гадже с човек, когото братовчедка ми познава. Бързо се облякох и веднага отидох до братовчедка си. Тя се изненада като ме видя и ме попита какво ме води при нея толкова рано сутринта. Разказах й за миналата нощ и за реакцията на Дора – нейната приятелка.
Докато разказвах историята си, не гледах братовчедка ми, но когато я зъвърших, тя беше бледа като платно. Нищо не каза, само ме помоли да си тръгвам, защото не се чувствала добре. Останах като гръмнат – та какво бях направил толкова много? Нямах отговор на нито един въпрос. С какво толкова обидих Дора? Нещо лошо ли бях направил, та нали и двамата с приятелката й го искахме? Реших да позвъня на Нели – приятелката й, но тя ми прекъсна телефона. Вече бях в тотален шок. Следобед ми позвъни леля ми и поиска да се срещем. Тя беше сестра на майка ми и майка на Дора. Приеме ме по-хладно от всякога и ми донесе чаша кафе.
Седна мълчаливо срещу мен и ме попита имам ли нещо да й кажа. Аз я погледнах учудено и казах, че наистина не знам какво става. Знам само, че Дора и Нели се държат странно. Тогава леля ми ми каза, че аз редовно наранявам дъщеря й с моите истории за любов, гаджета и купони. Че тя е твърде чувствителна и може би…има чувства към мен. Но не само приятелски. Затова мисли да потърси нужда от психолог, защото не е нормално първа братовчедка да се влюби в братовчед си. Останах сломен – не вярвах, че може да се е случило точно това.
От две години не се виждал с братовчедка ми и леля ми. Тя успя да превъзмогне всичко, ходи редовно на психолог и си намери постоянен приятел, с когото е щастлива. Но когато станело дума за мен, сменяла темата и не искала да говори. В крайна сметка, за да има мир, аз не се виждам вече с дъщерята на леля ми – моята родна първа братовчедка. Трябва да се прави компромис. Надявам се, че с времето всичко ще премине и ние отново ще бъдем роднини.