България ми липсва и ме гони носталгия. Не знам дали искам съвети или просто да споделя. От 11 годишна живея в UK с майка ми. Тук съм завършила гимназия, университет, и от скоро работя. Имам приятел с които сме заедно вече 3 години и живеем заедно.Имам всичко от което се нуждая, но винаги много ми е липсвала България. С приятеля ми се изнесохме преди 6 месеца, и сега сме в едно градче далече от майка ми и неговото семейство. Той следва тук, а аз работя – с голям зор и късмет си намерих точно такава работа каквато исках. Но извън работата нямам никакъв социален живот. Градчето е малко и няма много забавления, нито пък много хора на моята възраст (на 24 години съм). Напоследък ме е обхванала някаква депресия, или по скоро едно чувство че всичко ми е все едно, дните ми минават като на сън, а около мен времето е все сиво и дъждовно.
Всяко лято гледам да се връщам в БГ, и това лято пак ходих. Веднага се почувствах по добре, но откакто се върнах в UK пак ми е едно такова никакво.
Имам нужда да се чувствам у дома си и да не сам винаги чужденка, а това тук няма да стане. Вече дълго време се чудя дали кариерата и парите са всичко. Приятелите ми в България изкарват по малко и не всички работят по специалността си, но все пак си живеят добре и се наслаждават на климата, социалния живот и семейството. Една приятелка се върна от чужбина и също казва че е доволна от живота в БГ.
И аз много бих искала да се върна, имам апартамент на готово в София, но пък от друга страна никога не сам работила там, нямам връзки а и това би било края на връзката ми.
Сега е времето когато трябва да реша бъдещето ми, и не знам как да постъпя. Да си стоя тук, или да направя промяна? Има ли други които са се върнали след дълъг период в чужбина, и какъв е опитат им?
Ако можете да помогнете на това момиче, за да вземе най-правилното за нея решение, направете го.
Източник: Розали
