Бях момичето от последния чин
Бях момичето, което седеше най-отзад. Така започва моят разказ. По професия и двамата са учители с над 20 годишен стаж. И двамата ми родители винаги са разчитали сами на себе си техният труд. Нямат наследство, от което да се възползват, нито родители, които да им помагат. За да купим жилището, в което сме в момента, изтеглиха голям кредит. От родителите си научих да обичам хората, научих, кое е добро и кое зло. Преди да се преместим бяхме едно щастливо семейство. Но когато дойдохме в този град, разбрах, че всичко, което съм знаела за живота, е илюзия. Нашите не можаха да си намерят работа по специалността и баща ми се захвана със строителство, като общ работник. Въпреки всичко, те ме записаха да уча в елитно училище. В началото всичко вървеше добре – учех много, за да се докажа пред съучениците си и родителите ми. Но когато станах 8 клас нещата се промениха.
Нашите така и не можаха финансово да си стъпят на краката и мизерията започна да ни се отразява. Спираха ни тока често, хладилника почти винаги беше празен, а аз ходех на училище със стари и износени дрехи. В класът ми повечето ми съученици бяха от богати семейства и постепенно започнаха да ме изолират. От начало не ми пукаше, стараех се да компенсирам отношението им с добри оценки. Но тогава започна тормоза… Съучениците ми ме унижаваха по всевъзможни начини и нямаше ден, в който да не се прибера разплакана от училище. В този период баща ми замина за Италия, с надеждата да изкарва повече пари. Но и там не сполучи. Престоя му беше абсолютно безсмислен, а точно в този момент майка ми отново беше безработна. И двете се съсипвахме от мъка. Безпаричието, банковите служители, които звъняха непрекъснато, тормозът в училище, успяха да ни съсипят напълно. В училище бях станала за подигравка на всички.
Замяргаха ме с хартийки и дъвки- унижения, които никога няма да забравя! Майка се опита да разговаря с директорът и учителите, но адът продължи. Всеки ден чувах подигравки относно външния ми вид, за дрехите и косата, дори ме нападаха физически. Прибирайки се от училище, майка ми е плакала заедно с мен, когато й разказвах… Развалих си успеха и за да не привличам внимание сядах на последния чин. Спрях да взимам участие в клас, мълчах, когато ме изпитваха, стараех се да бъда невидима, отсъствах духовно.
Започнах да пия алкохол, събирах се с лоши компании и една нощ ме изнасилиха. Адската мизерия и болка, убиха момичето, което бях преди. Баща ми се прибра, но аз вече не съм същата. И до ден днешен живеем мизерно. Успях да се преместя в друго училище, но успехът ми вече не ме интересува. Нищо не ме вълнува, нищо не ме интересува. Ходя на училище заради нашите, а и да искам вече не мога да изкарвам добри оценки. Комплексите ме съсипаха и отново съм невидимото момиче от последния чин. Изпитвам ужас, когато ме изпитват и трябва да говоря пред хора. Живея само заради родителите си и нямам мечти за бъдещето. Освен това, кредита, който са теглили нашите, ще го изплащаме и ние с брат ми. Искам някоя вечер да заспя и никога да не се събудя.
Източник: Лична драма