Бях никаквица в училище. Съучениците ми се подиграваха, защото не бях отворена като тях. Бях от срамежливите и предпочитах да си мълча. Дори когато ме изпитваха устно, аз често получавах слаби оценки не защото не знаех, а защото не исках да говоря. Често съучениците ме подиграваха, обиждаха ме, че съм бавна и смотана. Игнорираха ме от техните сбирки след училище, когато ходехме по екскурзии аз нарочно не ходех, защото не исках да ми правят номера и да се подиграват с мен. Родителите ми се чудеха как да ме накарат да се отпусна и да се приобщя към другите, но аз ги уверявах, че всичко е наред и така си ми е добре. На бала останах без кавалер, защото никой не искаше да бъде с мен. Остана ми само една вярна моя приятелка, която въпреки моята стеснителност и слаб успех ме подкрепяше. А тя беше отличничка.
След като завършил някак си 12 клас, аз кандидатствах на няколко места. Приеха ме да уча география и аз бях много щастлива. Реших, че когато стана първи курс, ще си променя поведението към хората и ще стана доста по-контактна и разговорлива. Смених стила си на обличане, походката, отидох няколко пъти и на психолог. Всичко това ми вдъхна сила и увереност и в първи курс бях отличничка. Състудентите ме харесваха, защото бях добра и всеотдайна. Помагах на всички, които ме молеха. Станах любимец на випуска. Това не остана незабелязано и от момчетата и съвсем скоро получих предложение за среща от един мой състудент. Започнахме да излизаме и скоро приятелството ни прерасна в любов. Оказа се прекрасен човек, който след 3 години ми предложи брак. Аз приех на драго сърце. Започнах хубава работа, която вършех с удоволствие.
И така един ден срещнах една бивша съученичка. Срещнах я на един симпозиум, на когото говорех пред 150 човека. Видях я как ми се пули в публиката. След края на лекцията ми, Мая се приближи и каза, че не може да повярва, че това съм аз. Аз пък само й казах, че най-добре е да си води записки на думите, които съм казала. Тя зяпна от учудване, че й държа подобен тон и сведе засрамено глава. Всъщност се оказа, че тя работи на много по-ниска позиция от мен, разбрала е това и сега и беше неудобно. После беше разказала на всички наши бивши съученици колко съм се издигнала. И типично по български, започнаха да ме търсят и да ми дават покани за приятелство в социалните мрежи. Аз ги игнорирах, като им пишех, че вече е късно да бъда приятелка с хора, които са ме унижавали всеки ден.
