Бях принудена да се измъкна от мизерията, в която живеех. Така започва историята ми. Казвам се Нина и ако трябва да опиша живота си с една дума, тя ще е – ад. Произхождам от бедно семейство, които ме принудиха да започна работа още на петнайсетгодишна възраст. Разнасях вестници и листовки, разхождах кучетата на заможни хора и т.н. Всички пари, които печелех, давах на родителите си и въпреки това пак намираха за какво да ме укоряват. А аз, като повечето нормални момичета на моята възраст, мечтаех да имам нови дрехи, но заради близките ми ходех облечена като просякиня.
Майка ми обичаше алкохола и щом се напиеше, казваше, че съм й длъжница, защото ме родила. Когато навърших 18, нервите ми не издържаха и реших на всяка цена да се измъкна от блатото. Дали от безнадеждност или съдбата поиска да ми изиграе лоша шега, но един ден в интернет се запознах с богат бизнесмен, който си търсеше съпруга. Заговорихме се и той ми предложи да се срещнем. Роман ми допадна от пръв поглед: красив, възпитан, учтив. Известно време излизахме като двойка, а няколко месеца по-късно ми предложи брак. Няма да скрия, че точно това предложение очаквах. В сремежа си да се измъкна от тиранията на родителите си, да се омъжа за богаташ, беше единствената спасителна сламка за мен.
След сватбата имах усещането, че живея в приказка. Роман ме ухажаваше, оказваше ми особено внимание, отрупваше ме с подаръци и ме водеше на важни бизнес срещи. Знаех, че съпругите на заможните му приятели не ме харесват, злословят зад гърба ми и обсъждат простия ми произход. Обичах съпруга си, затова се примирявах с всичко. За съжаление приказката свърши, когато родих. Изведнъж мъжът ми се промени, стана студен и безразличен. Една вечер влязох в кабинета му без да почукам и го намерих да се прегръща с непозната жена.
Изненадана от неприятната гледка, поисках веднага да ми обясни коя е тя. С глас, в който се четеше подигравка, Роман заяви, че това е неговата любима. После извади от шкафа си предбрачния договор и го хвърли в лицето ми. Наистина, преди да се оженим, подписах договор, но не го прочетох.
И тогава, пред очите ми, с всеки следващ ред, жестоката действителност се разкри. Оказа се, че лично аз се бях съгласила в случай на развод родителските права да бъдат поети от съпруга ми. Жената беше негова дългогодишна партньорка, бездетна, с която заедно бяха измислили коварния капан. Двамата се обичали много, копнеели за наследник, затова решили да си намерят един вид сурогатна майка. Колкото и да се борих в съда, не успях да спечеля и днес детето ми расте без майка. Роман се опита да ме обезпечи с огромна парична сума, но не приех и стотинка от него. Изпитанията за мен все още продължават. Вярвам, че някой ден ще победя и най-накрая ще бъда с любимия си син.
Източник: Лична драма
