Четири мита за консумацията на месо

Четири мита за консумацията на месо

Четири мита за консумацията на месо според фитнес инструктор. Интернет понякога е наистина интересно място. Човек може да се натъкне на какви ли не „факти“ и откровени небивалици. А ако не сме внимателни, можем дори да се подведем. Един такъв пример е пропагандата срещу консумация на месо, затова нека да погледнем критично над някои от най-популярните митове.
Мит 1: Месото и месните продукти предизвикват гниене в дебелото черво
Повечето от „диетолозите“ в България, твърдят, че месото и животинските храни не се усвояват напълно и загниват в дебелото черво. Това е абсолютна глупост, съчинена най-вероятно за да плаши хората.
Когато месото попадне в стомаха, като при всяка друга високобелтъчна храна се отделя стомашна киселина и пепсин (ензим, разграждащ протеина).

В тънките черва белтъчините се разграждат до аминокиселини, а мазнините — до мастни киселини — след което се реабсорбират през стените на тънките черва и навлизат в кръвния поток.
Ако ви интересува какво наистина ферментира в дебелото ви черво, търсете вината във въглехидратните храни. Влакнестите зеленчуци, плодовете, зърнените и бобовите храни съдържат фибри, които не се храносмилат и усвояват от човешката храносмилателна система, тъй като не произвеждаме необходимите ензими (целулаза).
Тези хранителни вещества достигат до дебелото черво и служат като пребиотик, подхранвайки чревните бактерии. Излишните захари в менюто също подхранват патогенните бактерии, което води до отделяне на газове.

Мит 2: Консумацията на месо води до затлъстяване

За повечето хора това твърдение на пръв поглед изглежда правдоподобно — в крайна сметка месото е висококалорично поради съдържанието на наситени мазнини. Но освен източник на мазнини, месото е един от най-богатите източници на бързоусвоим протеин. От трите макронутриента — въглехидрати, мазнини и протеин — именно последният е най-добрият ви приятел в борбата с излишните килограми поради следните 3 причини:

1. Диетите, богати на белтъчини, ускоряват метаболизма с 80 до 100 kcal дневно.

2. Високобелтъчните храни като чисто месо, яйца, извара и др. са изключително засищащи, което ще ви улесни при контрола над глада.

3. Високопротеиновите диети стимулират изграждането на мускулна маса. Mускулите са метаболитно активна тъкан, която повишава базовата метаболитна скорост и води до по-голям енергоразход.

Заключение: Ако увеличите консумацията на качествено месо (чисто месо, а не салами и колбаси), не само няма да напълнеете, но и ще отслабвате по-лесно!

Мит 3: Месото не е необходимо за оптималното функциониране на човешкия организъм

Много „специалисти“ твърдят, че човекът по природа е тревопасно животно (също като някои наши първобитни предшественици) и организмът ни не е способен правилно да разгражда и усвоява месо. Това твърдение също е доста спорно.

Ловците събирачи от Палеолита са консумирали месо в продължение на стотици хиляди години и в резултат телата ни са добре приспособени към консумацията на месо.

Освен това храносмилателната ни система изобщо не се доближава до тази на тревопасните животни. Човекът има късо дебело черво, дълги тънките черва, а стомахът отделя много солна киселина, необходима за разграждането на животински белтъчини. Дължината на отделните части на храносмилателната ни система е някъде между на дължините, характерни за месоядните и тревопасните животни, което доказва, че хората са всеядни.

Заключение: Хората сме всеядни и функционираме най-добре, когато консумираме както растителни, така и животински продукти.

Мит 4: Наситените мазнини и холестеролът в месото водят до сърдечно-съдови заболявания

Това е най-популярният аргумент срещу консумацията на месо — и не случайно го оставям за накрая! Какво всъщност знаем?

Знаем, че червеното месо е било основна храна за нас и предшествениците ни в продължение на милиони години, докато сърдечно-съдовите заболявания се разпространиха в такива мащаби едва през последните няколко десетилетия. Няма логика да обвиняваме храна, която консумираме от милиони години, за проблеми, които са налице от 30-40 години.

Едно от най-големите мета-изследвания в САЩ, базирано на над 20 независими проучвания и включващо над 1 милион души, доказва, че приемът на холестерол и наситени мазнини чрез храната не оказват пряко влияние върху риска от сърдечно-съдовите заболявания.

Въпреки че гледаме на него като на нещо зловещо, холестеролът е жизненоважна молекула за организма. Съдържа се в клетъчната мембрана на всяка клетка и участва в синтеза на различни хормони.

Черният дроб е органът в човешкото тяло, който произвежда холестерол. Когато си набавяме холестерол чрез храната, черният дроб просто произвежда по-малко, така че кръвните нива не се изменят значително.

Резултатите от изследванията показват, че при 70% от хората, холестеролът, приет чрез храната, не оказва ефект върху холестерола в кръвта. При останалите 30%, се наблюдава леко повишение на „лошия“ LDL холестерол, но „добрия“ HDL холестерол също се увеличава.

Дори когато наситените мазнини и/или холестеролът причинят леки увеличения в LDL, това не е проблем, тъй като се променя и структурата му: от малки LDL частици (които повишават риска от сърдечни заболявания) в големи LDL частици. Проучванията показват, че при хората с преобладаващи големите LDL частици имат понижен риск от сърдечно-съдови заболявания.

В заключение

Не е лъжа, че месото е богато на наситени мазнини и холестерол, но това не бива да буди безпокойство, тъй като холестеролът приет чрез храната почти не оказва влияние върху холестерола в кръвта и не увеличава риска от сърдечни заболявания.

Автор: Страхил Иванов

Източник: myfood

Страхил Иванов е един от най-успешните фитнес треньори в България, помогнал на стотици хора да променят живота си чрез хранене и тренировки. Той стои зад голямата фейсбук страница Fit with Strahil и популярния блог Fitbg.net. Страхил е автор и на книгите „Трансформирай себе си“ и „Мотивирай себе си„.