Чичо ми хлътна до уши в съседското момиче. Тази история започна много отдавна в един южен град, където съм родена и отрасла. Чичо ми, млад студент, често оставаше да нощува у дома, когато се прибираше през ваканциите. В съседство с нас живееше възрастно семейство, което имаше дъщеря на име Ирина. Така се случи, че младите хора се влюбиха един в друг и решиха да се оженят. Новината зарадва всички, но не и родителите на Ирина. По някаква причина те смятаха, че чичо ми е недостоен да бъде съпруг на дъщеря им. Правиха, струваха, някакси успяха да разделят влюбените. Изминаха години. От мъка чичо ми се ожени за жена, много по-голяма от него.
Въпреки огромната им разлика във възрастта, двамата се обичаха и уважаваха. С времето чичо ми стана главен лекар на поликлиниката и уважаван от обществото човек. Новият пост му донесе слава, пари и финансови облаги. За съжаление, бившата му годеница не успя да забрави любовта си към него и никога не създаде свое семейство и дом. Родителите й бяха починали и тя живееше сама. Оказа се, че през всичките тези години, двамата се срещали тайно от всички, а когато съпругата на чичо почина внезапно, Ирина отново започна да тлее надежди, че все пак ще се оженят. Децата на чичо отдавна бяха поели по своя път в живота, само дъщеря му ходеше още на училище.
Никой от нас не забеляза кога бившите годеници се сближиха дотолкова, че сивата волга на чичо оставаше в двора на Ирина чак до сутринта. А самата тя разцъфна. Не просто вървеше, а летеше. Цялата й неизразходвана любов и топлина, грижа и нежност, бяха за любимия й. Чичо също се промени: стана кокетен, а очите му блестяха от щастие! Няколко месеца по-късно той започна да строи нова къща, за да заживеят там с Ирина.
Но щастието им се оказа краткотрайно. Не беше съдено мечтите на влюбените да се сбъднат. По ирония на съдбата, две години след като най-накрая се ожениха, заради глупава медицинска грешка, чичо ми напусна този свят. Докато умираше, той държеше ръката на съпругата си… Последните му думи бяха: ” Не оставай дъщеря ми.” След смъртта му нещастната Ирина посвети цялото си време и грижи на сирачето. Отгледа я, изучи я, задоми я. Днес тя живее с внуците на чичо и ги обича като родни деца. Така първата й любов, остана и последна…
Източник: Лична драма
