Чистех и готвех, а той нехаеше
Чистех и готвех, а съпругът ми стоеше пред телевизора и чакаше вечерята. Така започва моята история. С мъжа ми се оженихме, когато бяхме минали 30-те. Запознахме се на 25 годишна възраст. Намерихме си добра работа, а скоро и забременях. Роди ни се красив син, който много обичаме. След майчинството трябваше да се върна на работа. Съпругът ми го повишиха и стана директор на фирмата, в която беше служител. Отговорностите му се вдигнаха, но той беше доволен, защото получаваше повече пари. Намерихме и детегледачка, която да гледа детето, когато нас ни няма. Но след работа, вместо помощ, съпругът ми се изтягаше на дивана с бира в ръка и се наслаждаваше на почивката си пред телевизора. Детето си играеше само в другата стая, а на мен оставаше задължението да съм сготвила, изчистила, изгладила, изпрала и сервирала вечерята. В началото търпях и не смеех нищо да му кажа. Но с течение на времето започнах да се изморявам и всичко това да ми писва.
Една вечер реших да говоря за това с мъжа ми. Той ме погледна невярващо и нищо не каза. След Половин час дойде в кухнята след доволно количество изпита бира и ми заяви, че не съм права и че той се трепе като вол, за да сме материално осигурени. Отказах се да споря с него, защото видях, колко се ядоса. Не исках да се караме. Дойде време за отпуските и аз реших, че ни трябват два дни да си изчистим къщата. Но и тук греда – вместо помощ, мъжът ми каза, че ще излиза всеки ден с приятели, защото не си бил почивал от много време. Остави ме сама да се оправям с детето. Викнах гледачката и започнах да чистя и подреждам. Когато се прибра, мъжът ми попита къде му е вечерята. Аз му казах, че я няма, защото си мислех, че е хапнал навън. Той започна да вика, че не мисля за него, че съм егоистка…Наговори ми гадости, ядоса се и поръча ядене от близкия ресторант. Дори не ме пита дали аз съм вечеряла.
Дотогава нямахме проблеми в леглото, но от тази вечер аз започнах да се дърпам от него. Какъв човек беше, а какъв стана! Какво очаква от мен? Да ходя на работа, да чистя, да готвя, да гледам детето и да не съм уморена? Реших, че трябва да се разделим и му го казах. Той остана като гръмнат! На другия ден излезе по-рано от работа и дойде при мен с решение. Каза, че ще наеме домашна прислужница, която да поеме домакинството, защото осъзнал, че наистина аз се трепя твърде много. Реших да му дам втори шанс. Намерихме жена за чистене, готвене, пране, гладене и детегледачка. Вярно, че разходите ни се вдигнаха малко, но за първи път се почувствах спокойна. Даже отидохме на театър и кино – нещо, за което нямахме време преди това.
Сега отново живеем в любов и хармония. Имаме време за всичко. Съпругът ми след тази случка се промени и ми отделя много повече време. Затова понякога си заслужава да дадете втори шанс на човека, който е с вас.
