Човешкото око е ненаситно
Дата на публикуване: 14.10.2020
човешкото око

Човешкото око е ненаситно и тази история го доказва. ЕТо я и нея! Едно време имало царство. Земята в него била плодородна, давала много на народа, имало достатъчно злато и хората живеели щастливо. Кралят бил щедър и справедлив човек. Когато се е родил първият му син, престолонаследникът, той за пореден път доказал, че обича народа си и се опитва по всякакъв начин да му угоди. Царят бил толкова щастлив, че на бял свят се е появил синът му и решил да направи подаръци на хората, които ще се помнят години наред. Сложил една везна в центъра на градския площад и казал на верните си поданици да разгласят из царството, че в този радостен ден всеки ще получи дар от владетеля. Имало и едно условие – всеки да донесе нещо, каквото поиска, да го сложи от едната страна на везната. Колкото тежи, толкова злато ще получи човекът. Всички останали очаровани от идеята на царя и с най-голяма радост тичали към везната и да носят каквото решат, независимо колко им е ценно и дали въобще означава нещо за тях.

Носили какво ли не, щастливият цар ги поставял във везната, а от другата страна слагал злато, докато кофичките не се изравнят.
По едно време дошла бедна старица, облечена в окаяни дрехи. Видно нищо не носила със себе си, застанала пред везната, отворила шепа и пуснала малка костица.
– Добра жено, много си скромна, рекъл царят. Нямаше ли нещо по-голямо да донесеш, за да вземеш повече злато? За тази костица няма да получи почти нищо, добавил владетелят.
Старицата го погледнала в очите и отговорила:
– Това имах, това донесох, господарю. Нека видим колко тежи.
Поставили костицата във везната с една монета, не помръднала. Пробвали с две монети, същото, с три, десет, торби със злато и т.н. Всички останали учудени, изнесли купища със злато и везната продължила да не мърда и сантиметър. Царят и хората му гледали невярващо, това била магия. Попитали жената какво е това чудо.

– Цялото ми богатство няма да стигне, казал още той.
– Това е костица от човешко око, което е ненаситно и винаги ще иска повече, господарю. Чак, когато умре, изчезва алчността. Една шепа пръст му трябва.
Като казала това, бабата се навела, взела шепа пръст и я хвърлила върху костицата. И чак тогава везната се наклонила.

Източник: С кафето

Още новини
Българската цивилизация

Българската цивилизация

Българската цивилизация е по-древна от египетската. Учени се обединяват около тезата, че има много признаци, че по българските земи е съществувала цивилизация, която е била в пълен разцвет още преди времето на Древен Египет. В галерия Credo Bonum беше представен...

повече информация
Германия спира АстраЗенека

Германия спира АстраЗенека

Германия спира ваксината АстраЗенека. При хората на възраст под 60 години, на които е дадена първа доза ваксина срещу коронавирус на АстраЗенека в Германия, ще получат различна ваксина като втора доза, решиха федералният и регионалните здравни министри, цитирани от...

повече информация
Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна! Вдън земя е потънал бившият премиер Жан Виденов, споделят негови приятели. Безработният политик не благоволил да си вдигне телефона дори на рождения си ден през миналата седмица, когато навърши 62 години. „От месеци насам е изключен или дава...

повече информация
Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии са точно 4 на брой. Според астрологията има четири зодии, които са силно чувствителни и докачливи. Те лесно се нараняват от другите и сълзите бързо потичат от очите им. Но тези зодиакални знаци не позволяват на другите да знаят за техните чувства,...

повече информация
Advertisements
Страх ме е от брака

Страх ме е от брака

Страх ме е от брака и това е моят голям проблем. Така започва моята история. От 3 години имам чудесна връзка с едно момче, което е с 12 години по-възрастно от мен. Аз съм студентка тук. Той, обаче, преди 7 месеца реши, че няма работа за него в България и замина да си...

повече информация
3 години се развеждах

3 години се развеждах

3 години продължи моята мъка. Пиша на всики вас с огромна болка в душата, надявайки се ми олекне и да събера малко себе си. Накратко: на 34 години съм, разведена, с дете на 11 години. Разведена съм официално от 4 години, но повече от 3 години се развеждах: бившият не...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.