Чувствам се като глупачка след цели 15 години вярност към него. Много пъти съм чела за проблемите на другите, но днес реших и аз да разкажа своята история. И така преди повече от 10 години,слушах приказките, че много ме обичат, че винаги ще ме обичат,че съм единствена, красива и т.н. Беше ми първия (ученическа любов) и до сега е така. Бях вярна , предана и грижовна. След 15 години чувах думите “държиш се като свиня”, “не ми е приятно да те слушам”, “некадърница” и т. н. И по ирония на съдбата човека който стотица пъти се беше клел, че друга в живота си няма да има ми изневери. Първият път беше лек флирт, втория си беше чиста, съзнателна изневяра. Знам много малко неща за това какво става между тях, но и това ми е достатъчно. Великият поет и пишеше стихове, наричаше я “моя живот”, “моя съдба”/черновата намерих естествено в коша за боклук скъсано на парченца , но аз си поитрах малко на пъзел и го сглобих от там разбрах и името й защото в телефона я беше записал под мъжко име./ И така когато му показах доказателствата които бях събрала той не отрече.
Каза че с мен не му е приятно да говори, даже досадно, а с нея му е приятно, обажда й се да я чуе защото му доставяло удоволствие. Дори когато заговори за нея очите му заискряват,и дори се усмихва неволно. Болката която изпитвах не може да се опише, разкъсваща, изгаряща. Изпаднах в депресия с периоди ту на агресия, ту на самосъжаление и рев. Докато един ден просто проумях всяко нещо си има начало и край, не съществува вечно и безкрайно. Не можеш със сълзи, заплахи и молби да го върнеш. Има една поговорка човек изневерил един път ще го направи и втори. За това си казах това е края на брака, на връзката, но не и на живота. Слагаш точка и продължаваш напред без да се обръщаш. Сега все още живеем като съквартиранти, но знам, че това е само временно, докато всеки тръгне по своя път. Моята цел в живота ми занапред са децата ми, да започна да се самоуважавам и да намеря човек до себе си на които ще му бъде приятно да ме слуша.
Мили млади момичета, аз съм вече над 35 години и за това искам да ви посъветвам (не че съм по умна от вас-напротив, просто съм по изпатила) не вървайте в чиста, вечна и безкрайна любов.
Това е само една илюзия към която всички ние се стремим, но никои не достига. Не се раздавайте на човека до себе си до толкова че да изгубите своята самоличност и да станете негова сянка. Не пренебрегвайте свойте мечти и желания, за да изпълнявате неговите. В противен случай от личност ставате глупачка.
Източник: Розали
