Чужденец успя да плени сърцето ми. Но противно на моите очаквания моите приятели вместо да се зарадват за мен, започнаха да си шушукат зад гърба ми и да ме одумват. Не можех да разбера защо имат толкова против нашата връзка. С предните връзки нямах никакъв късмет и постоянно се разделяхме болезнено. А сега, когато най-после открих любовта с Джеймс, всички започнаха да ме избягват. С английският ми приятел се запознахме на един семинар. Бях чувала само лоши неща за англичаните. Но Джеймс беше различен. Възпитан и културен, той можеше да води разговор на всякаква тема. Работата му беше свързана с България и той прекарваше повечето време тук. Беше на квартира и работеше в София. Когато се запознахме, не изпитвах нищо особено в началото. Бях скептично настроена и въобще не си мислех, че бих могла да имам връзка с този човек. Но постепенно усетих, че той има чувства към мен, повече, отколкото служебни. Реших за начало да станем приятели. С него можех да си говоря на всякакви теми, без да се притеснявам. С течение на времето започнахме да се виждаме все по-често. Някак си неусетно осъзнах, че започвам да се влюбвам в него.
А той изпитваше същото към мен. Не след дълго станахме гаджета. Бяхме щастливи и искахме всички да разберат за нашата връзка. С радост го представих на моята компания. Но с ужас установих, че те го приемат хладно. Почти не си говореха с него, той се опитваше по всякакъв начин да завърже разговор. Дори беше понаучил малко български, при това заради мен. Нищо не успя да впечатли моите приятели, дори те побързаха да станат и да си ходят. Джеймс не се обиди, каза, че това е съвсем нормална реакция. Все пак беше чужденец. Подкрепи ме в тази неловка ситуация. Аз бях безкрайно щастлива и благодарна. Когато на другия ден звъннах на моята най-добра приятелка, тя ми вдигна чак на седмото позвъняване. Държеше се дистанцирано и резервирано. Когато я попитах какво мисли за новият ми приятел, тя побърза да смени темата. Разбрахме се да се видим тези дни. На другия ден слещнах другите ми приятели и осъзнах, че те са се събрали без мен.
А имахме традиция всеки петък да хапнем по нещо заедно. Попитах ги какво става и Ангел, с когото винаги си имахме приказка натъртено ми каза: “Е какво да става, ти нали си намери майстора, време е да ходите в Англия”. Страшно много се обидих на това изказване. Та не се ли радваха на моето щастие? После се сетих за един разговор, как чужденците идвали тук, за да спят с “лесните” българки и разбрах мотивът за тяхното поведение. Реших да потърся отново най-добрата си приятелка и да се видим на кафе. Когато се видяхме, тя ме гледаше озлобено. Разказах й, че и аз не съм очаквала да се случи точно това, че Джеймс е различен от останалите.
А тя само ми каза, че от днес вече иска да сме приятелки. Побеснях, станах, хвърлих й парите за сметката и си тръгнах. Не спирах да плача. Вечерта се видяхме с Джеймс и му разказах за всичко това.
Той обеща да поговори с нея. Но всеки следващ опит да се свържа, се оказваше неуспешен. Отидох до тях, но тя не ми отваряше вратата. Започнах да си мисля, че историята с Джеймс е било грешка и може би не е трябвало да се влюбвам в него. Та аз си загубих всички приятели. В последствие реших, че е време да се махна от България, защото на Джеймс му предложиха хубава работа в Англия. Тръгнахме, без да се сбогувам с приятелите си. Само родителите ме подкрепиха в това мое решение. Сега живея в Англия. Не се чувам с никого от старата компания. Разбрах случайно от позната, че никой не иска да чува за мен. Имам си нов кръг от приятели в Англия, които ме ценят и ме харесват такава, каквато съм. А на моите бивши приятели ще кажа, че явно никога не ми били истинските хора в живота.