Д-р Неделя Щонова разказа интересна история в страницата във Фейбук за неин приятел, шофьор на такси в Пловдив, който преди два дни си е удържал на думата въпреки неприятна случка, стоварила му се на главата. В Пловдив имам един приятел, който кара такси. Невероятен човек! Днес с Лили цяла сутрин трябваше да правим нещо важно и затова го помолих той да закара майка и татко до Катуница. Там в двора имаме голям орех и те си бяха намислили да го обрулят, за да направят 17 малки бурканчета конфитюр от смокини и пресни орехи. Уговорихме се в 8:00 часа сутринта той да вземе родителите ми и да тръгнат заедно. Моят приятел кара такси нощно време.
И тази нощ, както си стои на един светофар, изневиделица моторист без спирачки се забива в него със 100 км в час. Всички са живи, идва полиция и случая се обследва до 7:00 сутринта. Въпреки инцидента, стреса и суматохата, моят приятел намира отнякъде друга кола, защото се чувства отговорен да удържи на думата си.
И в 8:00 часа, само час след раздяла с полицията, той спира пред дома на майка и татко, с друга, не неговата кола, изнамерена в последния миг, води ги в Катуница, докато пътуват не споделя с тях нито дума за катастрофата, не иска да ги тревожи… връща се сам в Пловдив и чак след това отива в УМБАЛ “Св. Георги” да се прегледа, понеже усеща болка в лявото рамо. Обади ми се, разказа ми и веднага отидох при него.
Той ме погледна в очите и каза:
– Колата, това е само една смачката ламарина. Не държа толкова на нея. А думата ми… Аз ти бях обещал да ги закарам. И каквото и да ми коства, за мен беше въпрос на чест да удържа на думата си. Щастлив съм, че всички сме живи и най-вече, че на момчето с мотора му няма почти нищо… а и на майка ти конфитюрът от пресни орехи и смокини сигурно е вече готов…
Аз естествено, нямах думи…
Само сълзи.
Моят приятел не иска да му благодаря нито публично, нито поименно.
Но все пак, нека кажа…
Един мъж, един човек, струва толкова, колкото струва думата му, не колкото пари има в джоба, не колкото милиона му е палатът, нито колкото са му скъпи поръчковите бутикови обувки от фина телешка кожа.
Добрината разплаква по удивителен начин.
Особено днес, когато хората често са лоши.
Благонадежността разплаква по удивителен начин.
Особено днес, когато тя “изящно” се губи, “сащисана” от изплезен цинизъм, безотговорност и егоизъм.
Това да си удържиш на думата и да останеш коректен, въпреки трудностите, разплаква по удивителен начин.
Да имаш истиснки приятел… също!
Особено днес, когато тази тъжна планета е така наводнена с разочарования, фалш и лъжи.
Източник: Пловдив24
