Д-р Неделя Щонова реши да сподели със своите последователи във Фейсбук тайна за здраве и дълголетие, която е изключително лесна за спазване, но понякога трудно приложима към съвременния начин на живот. Тя разкри, че е присъствала на защита на дисертационен труд на д-р Любомир Балабански, на тема “Идентифициране на генетичните фактори предразполагащи към дълголетие“, а събитието изключително много я вдъхновило. “И докато съм все още топла, топла, от емоции и размисъл, бих искала веднага да споделя и да напиша тук, колко важно е да приемаме по-малко количество храна!“ – написа д-р Щонова. Тя уточни, че въздържането от преяждане е от изключителна важност, не само, за да бъдем слаби, но и за да бъдем здрави. “Колко е важно… просто да ядем по-малко. И не само за да сме слаби, а за да сме най-вече здрави!“- пише специалистката. Д-р Щонова допълни, че намаляването на калориите всъщност е единствената доказана стратегия, за укрепване на здравето и удължаването на живота. “Увеличената продължителност на животите ни увеличи и честотата на свързаните с възрастта заболявания.
Следователно има спешна нужда от интервенции, които да предотвратят патологичните изменения и болести, свързани с напредването на годините. Постоянното или периодично намаляване на приетите калории, без недохранване, е единствената доказана стратегия, която надеждно укрепва здравето и удължава продължителността на живот при бозайници, нечовекоподобни примати, маймуни и хора. Разбира се, че стриктното и доживотно придържане към тези режими е много трудно. Хора сме, изкушения дебнат отвсякъде, силните чувства ни тласкат към храната, като източник на емоционално равновесие, живеем в обезитогенна среда, където има излишък от всякакви домашни, класически и модерни вкуснотии. А и волята понякога е изчерпаем ресурс.Но все пак, моля ви, хора, когато е възможно, яжте по-малко. И се движете повече!“ – пише разпалено лекарката.
Д-р Щонова разкри още, че периодичното гладуване всъщност е най-добрата превенция срещу различен тип заболявания, а освен това неговото действие не би могло да се замести от нито един лекарствен медикамент.
“Не съществува друг по-добър антидот или фармакологичен арсенал срещу стареенето и свързаните с възрастта сърдечносъдови, невродегенеративни и злокачествени заболявания, от това – да ядем по-малко и да се движим повече! И колкото повече ги осъзнаваме, толкова по-малко ще съгрешаваме. Никоя таблетка или магично хапче не може да упражни върху физиологията и метаболизма ни ефектите, които движението и намаленият внос на храна имат.
Дълголетието, а и здравето, не са в рекламите за разни молекули по телевизията. Те са резултат от съзнателен избор на определен тип емоционален и поведенчески репертоар. Ограничаването на калориите предотвратява развитието на инсулинова резистентност. Не яжте много прости захари. Нека ги избягваме. То не може винаги, разбира се, но все пак може да положим усилия да ги избягваме. Захарта е токсична за клетките на организма. Преяждането е негативен регулатор на инсулиновата каскада, а тази каскада е лошо нещо.Освен това преяждането инактивира гените водещи до удължаване на живота.
Популярната лекарка разкри и как на практика бихме могли да въведем калорийния дефицит в ежедневието си и препоръча практикуването на периодичното гладуване като възможен отговор на непрекъснатото търсене на нов път към дълголетието. “Калорийна рестрикция означава хронично да намалим общия прием калории, без това да граничи с недохранване! Калорийната рестрикция заедно с периодичното гладуване, intermittent fasting 16/8* – особена форма на намален калориен внос, при която епизоди на хранене се редуват с епизоди на нулево усвояване на калории – е единствената известна стратегия за стабилно подобряване на здравето и продължителността на живот в повечето, ако не и във всички живи организми.
Един от популярните напоследък начини за меко гладуване е методът 16/8. При него всеки ден за период от 16 часа спираме приема на храна, а през останалите 8 часа от денонощието може да консумираме две или три порции храна. Протоколът 16/8 на практика означава, че пропускаме закуската, а последното ни хранене за деня е вечерята. На практика – хапваме вечерята си в 19-20:00 часа и следващото ни хранене трябва да е в 11-12:00 часа на обяд, следващия ден. И така разполагаме с хранителен прозорец от около 8 часа, само по време на който може да хапваме.“ – пише д-р Щонова, която допълва и как рестрикцията на калориите влияе на организма ни и на молекулярно ниво.
“При здрави хора (а и не само!) калорийната рестрикция (∼10%–15% ) потиска възпалението в телата ни, намалява нивата на циркулиращия тумор некротизиращ фактор-алфа и кардиометаболитните рискови фактори – като триглицериди, холестерол и кръвно налягане. Освен това! Важно! На молекулярно ниво калорийната рестрикция модулира няколко ключови играчи, които участват в регулацията и изпълнението на процес, наречен автофагия.
В буквален превод, от латински, думата автофагия, означава “самоизяждане“. Това “самоизяждане“ е запазена програма за клетъчно рециклиране, която елиминира дисфункционалните органели, протеини и агрегати от цитоплазмата, като по този начин пази и защитава клетъчната функционалност и цялост. И когато приемаме по-малко храна тази програма се активизира“, завършва лекарката.
Източник: Виж ти
