Дългове и безпаричие преследват живота на приятеля ми. С него сме заедно от много време, но той има проблеми, които рефлектират и върху мен. В началото на връзката ни той влачеше стари дългове, които натрупал, докато бил в казармата и се ограничаваше много откъм излизане и харчене, за да може да си ги върне. Надявах се, че когато ги върне ще си стъпи на краката и ще започнем да излизаме и да се забавляваме повече. Е, той върна парите, но после изтегли заем от банка, с който си купи нещо, което му беше наистина спешно и наложително. Започна да изплаща него и ограниченията продължиха. Няколко месеца след като изплати заема, фирмата в която работеше фалира и той остана за около 6 седмици без работа. През тези 6 седмици брат му му даваше пари неколкократно. След като си намери работа започна да връща полека лека парите на брат си. Следващия месец ще изчисти дълга си окончателно, но пък се появи нещо за което отново ще му се наложи да тегли пари от банка.
Много пъти досега съм влизала в положение и съм го разбирала, че няма възможност да излизаме и да се забавляваме, като съм се успокоявала, че след няколко месеца ще върне поредния дълг и нещата ще се променят, но уви, щом изплати единия все му се случва нещо което го принуждава да заборчлее отново. Аз винаги съм работила и съм разполагала с пари, не съм чакала на него за ходене по заведения и почивки, но не ми е приятно да излизам с приятели, които масово са по двойки, а аз да съм сама, както и да знам, че той стои сам у дома и се самосъжалява. Това ме спира да излизам. Постоянно си стоим у дома, не се събираме с никой, не се забавляваме, не можем да си позволим една почивка като бели хора. Сгуша ли се в него се разтапям, обичам го, той ме кара да се усмихвам, той е моята опора и ме подкрепя дори когато всички се съмняват в начинанията ми, когато падна, той е човекът, който ми подава ръка и ми помага да продължа напред, с него съм щастлива. Проблемът е, че ми писна от това да не можем да си подадем носа навън, станали сме толкова асоциални, че ако два-три дни не ходя на работа ще забравя какво е това човек.
И последно пояснение, ние с него не живеем заедно, ако това има значение.
Въпросът ми към вас е смятате ли, че има смисъл да продължавам да бъда с него, след като не съм сигурна дали след поредния дълг няма да дойде следващ и следващ, не съм сигурна, че някога ще си стъпи на краката и ще спре да влиза в дългове, заради които с години да се лишава от елементарни неща?
Източник: Розали
