Дъщеря ми се срамува от мен
Дата на публикуване: 14.11.2019
дъщеря ми

Дъщеря ми се срамува от мен

Дъщеря ми ми обърна гръб. Искам да ви разкажа това, на което станах свидетел онзи ден. По перона вървеше възрастна жена и с мъка дърпаше с едната ръка количка с голям сак. Някакви стъкла подрънкваха в него. В другата държеше кашонче. Изпреварих я и се качих във влака за Видин, с който обикновено отивам при баба и дядо в Своге. Настаних се на седалката срещу вратата, защото след половин час щях да сляза. Като видях как непознатата бабка се мъчи да вдигне багажа си, станах да й помогна. Настаних нея, наместих количката, поех и кашончето: “Много внимавай, моето момиче, да не изскочи котенцето!” Жената въздъхна с облекчение и се отпусна до мен.
Побърза да отвори кутията и от там се показа мустаката муцунка. Покрай пухкавото мъниче се заприказвахме за неща хем банални, хем много лични – такива, каквито се чуват само на път. Понякога пред чужди хора е по-лесно да споделиш на глас мисли, които не ти дават да спиш спокойно и които нямаш куража да изречеш пред своите.

Оказа се, че бабата беше напълнила сака с празни буркани. Затова така подрънкваше количката. На учудения ми поглед – за къде ги е помъкнала, отвърна: “Ех, дете, как да не ги влача, зимнината мен чака. Дано не ги изпочупя, че няма от кого да взема назаем, на всеки му трябват.
Аз все раздавах, раздавах, и то пълни, вече почти не ми останаха. Години наред ги пращах на децата, тази пролет помолих да ми върнат поне част, ама… Чаках, чаках синът да ги докара с колата, тъй и не дочаках.“ Дожаля ми, като я слушах как преди седмица напълнила два кашона с домати, чушки и друго, каквото имала в градината, добър съсед я закарал от нейното село до Видин, хванала влака и цъфнала с товара си на гарата в София. Не пропуснала да предупреди и сина, и дъщерята. Обаче за нея посрещачи нямало. А както се била натоварила, не можела да мръдне без чужда помощ.

Пак попаднала на добри деца – две момчета я свалили от влака, грабнали й кашоните и я оставили чак в чакалнята, на пейка срещу будката за вестници – откъдето и да дойдат нейните хора, лесно да я видят. Само дето те не идвали.

Поседяла, но вместо да си отдъхне и да й стане по-леко, от притеснение чак й прилошало. Опитала да им се обади пак по GSM-ите, но синът бил извън обхват, на дъщерята пък телефонът бил изключен – заради важно съвещание, както станало ясно. Внучката не вдигала, а когато най-сетне отговорила, с досада заявила, че гаджето й има имен ден и не може да се занимава нито с нея, нито с багажите й.

Тя самата се чудеше как не рухнала там, в чакалнята. Вестникарката се уплашила от вида й и донесла вода. После грабнала телефона и отново набрала сина. Имала късмет и като успяла да се свърже, почти му наредила да дойде веднага, иначе ще откарат майка му с “Бърза помощ”. Явно той се впрегнал, защото дотърчал след петнадесетина минути и взел майка си с колата. Закарал я при кака си, качил нейния кашон, а своя оставил в колата. След няколко дена, като отишла на гости, моята спътница го видяла – захвърлен на балкона. Дори не бил отворен. Представила си как са се скапали зеленчуците и плодовете вътре – най-доброто, избрано от нейната градина. Станало й болно, но замълчала пред снахата. Щерката и тя развалила половината продукти – нямала време да се занимава с такива неща! Отгоре на всичко я навикала: “Що влачиш, майко?! Ей го магазина отсреща, всичко ми е на една ръка разстояние!” Слушала дъщеря си и също като на снахата не казала нито дума. Събрала празните буркани, зарекла се, че тази есен ще прави зимнина само за себе си, и се приготвила да си ходи. По всичко личало, че в живота на децата й няма място за нея.

Бабата въздъхна и набързо преглътна сълзите си. Като се поопомни, пак си подхвана нейната: “Преди не беше така, но откакто овдовях, моите сякаш се уплашиха да не увисна на техните ръце в София и се отдръпнаха от мен. С мъжа ми се бъхтахме цял живот да ги изучим, а сега какво? Вече съм излишна! Хем продължавам да им давам, без нищичко да искам. Освен от време на време да ме посрещнат и да вземат тежкия багаж…“ Разказа ми и за своята съседка, която също не можела да влачи торби и да пътува до София, дъщеря й пък нямало как да ходи ден през ден до Видин, затова се срещали на гарата в Мездра. Разменяли си багажите и пълните сакове заминавали за София, празните – за Видин. Непознатата каза точно думите, които често изрича и моята бабка: стига да искат, хората могат да се разберат, но без желание нищо не става.

Жената извади животинчето и го притисна до бузата си, сякаш с този жест искаше да запълни празнотата в душата си. Явно много я болеше от отношението на най-близките й. Толкова, че да признае: „Дори зетят е по-внимателен с мен. Дъщеря ми все за нещо се кара. А внучката гледа от нея и ми се подиграва – едно не съм разбрала, друго било сложно за мен, трето не съм направила както трябва, а как съм се оправяла с GSM-а било истинска загадка… Аз все пак съм била учителка. Усещам, че се срамува от мене, дори не предложи да ме запознае с приятеля си.“ Преди да сляза на Своге, погалих котето, пожелах на оскърбената жена добър път и по-спокоен живот. Тя се усмихна и като че ли повече на себе си каза: „Внучката беше любезна само докато ме уговаряше да взема на село котето, което й подарили. И за него няма време… Пенсията ми е малка, ама ще се оправим с тази писанка!”

Източник: Лична драма

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!
Още новини
Новото предаване на Любо Нейков

Новото предаване на Любо Нейков

Новото предаване на Любо Нейков "Дъ Шоуто" се срина сериозно. Любо Нейков, който е продуцент на предаването понесе сериозни критики и обиди от актьори и зрители. Той преживява тежко този неуспех и приближени до него твърдят, че започнал да се депресира сериозно,...

повече информация
Емо Чолаков “нахрани” “Ергенът”

Емо Чолаков “нахрани” “Ергенът”

Емо Чолаков критикува едно от най-гледаните напоследък предавания - "Ергенът". Чаровният бивш синоптик твърди, че напоследък се слагат етикети на различни риалити предавания, а те не отговарят на истината. Ако не следите неговата кариера ще ви кажем, че в момента...

повече информация
Д-р Неделя Щонова за дълголетието

Д-р Неделя Щонова за дълголетието

Д-р Неделя Щонова реши да сподели със своите последователи във Фейсбук тайна за здраве и дълголетие, която е изключително лесна за спазване, но понякога трудно приложима към съвременния начин на живот. Тя разкри, че е присъствала на защита на дисертационен труд на д-р...

повече информация
Трикове за засаждане на домати

Трикове за засаждане на домати

Трикове за засаждане на домати, които всеки трябва да знае. Доматите се превиват от плод чак до октомври. Опитайте и ще успеете! Всъщност няма нищо по-добро от хапването на зрели домати, пресни, от собствената ви градина. Трудно е да се каже какво всъщност е по-добре:...

повече информация
Advertisements
Дневен хороскоп 28 май 2022

Дневен хороскоп 28 май 2022

Дневен хороскоп 28 май 2022 предвещава ден, в който недобронамерени коментари по ваш адрес може да предизвикат гнева Ви. Днес трябва да обърнете внимание на дребните неща. ъдете внимателни в думите си и не си позволявайте иронични забележки. Започваме от зодия Овен....

повече информация
Дневен хороскоп 27 май 2022

Дневен хороскоп 27 май 2022

Дневен хороскоп 27 май 2022 ви вещае ден, в който е добре да обуздаете своята нетърпеливост. За да се радвате на добро здраве, стремете се към умереност в поведението си и поддържайте баланс. Днешният ден ще е хубав и защото сте сред хората, които обичате. Бъдете...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.