Дъщеря на алкохоличка е неприятна диагноза, която те преследва доживот. Казвам се Галина, биологична майка на четири деца и приемна майка на пето. Искам да ви разкажа за живота си и за това, за което много хора предпочитат да мълчат. Родителите ми бяха алкохолици. Мнозина от нас приемат факта, че мъжете обичат да пият, но когато жените започнат да злоупотребяват с алкохола, се превръщат в гавра за околните. В съседните села, на 5, 10 и 18 км, живееха родните ми – братя и сестри на баща ми. Те не ни посещаваха, защото считаха, че сме позор за семейството. Сега си мисля, а какво бях аз тях? Никой от роднините не ми даваше храна, никога не ме съжаляваха. До 16-годишната си възраст носех стигмата на дъщеря на алкохоличка. Чудили ли сте се някога как се чувства дете, на което майка му пие?
Никога няма да забравя чувството на страх. Страх да не я загубя. Където и да ме водеше, тя ме забравяше. Затова се стараех никога да не я изпускам от поглед. Ако това се случеше, трябваше да се прибирам сама. У дома взимах по-малкия си брат и двамата се качвахме на тавана, за да чакаме татко. Понякога и заспивахме там.
После идваше и усещането за за безнадеждност. Често, когато се прибирах от училище, намирах една и съща картина: на масата миризливи остатъци от храна, стаята смърди на мръсотия, а родителите ми спят като заклани. Тогава осъзнах, че алкохолът е по-важен за тях, отколкото аз. И твърдо реших да стана лекар и да ги излекувам. В дните, в които мама не пиеше, тя се превръщаше в образцова домакиня. Обичах тези дни, въпреки че бяха рядкост. Но не дай Боже да й кажех, че вчера е била пияна, искри от гняв летяха във всички посоки: ” Кой е бил пиян? Аз ли?” – и към главата ми политаше мокър парцал.
С годините усетих какво е деградация. Родителите ми не изпитваха чувства към мен, но аз ги обичах и ги приемах такива, каквито са. Осъзнавах, че са болни. Наложи се да порасна рано и да се грижа за тях. Роднините не ни помагаха и всички в селото ни считаха за позор. Това остави отпечатък в отношенията ми с моите връстници. Никой не искаше да бъдем приятели. Един ден, в края на есента, намерихме майка ми да лежи пияна в канавката. Беше в безсъзнание, с избити зъби. По това време вече живеех отделно от родителите си и бях бременна в 38-та седмица. Спомням си, че лекарят ми каза: ” Галина, остави я. Погрижи се за детето си, на нея вече никой не може да й помогне.” Въпреки това майка ми живя още 16 години.
За съжаление брат ми също се пропи и отношението му към мен се промени. Често, когато беше в нетрезво състояние, посягаше да ме бие. Мразех го. Това чувство живееше в мен дълго време. Преди години той се разболя от диабет и почина на 48 години. Но за мъртвите или добро, или нищо? Днес съм възрастна жена, която няма да забрави ужасното си детство. В душата си нося горчиви спомени. Отгледах децата си с много любов и се стараех да не ги оставям сами. На читателите пожелавам никога да стават жертва на пияни родители, братя или сестри.
Източник: Лична драма
