Децата ми ме мразят, въпреки, че полагах грижи за тях. Така започва моят разказ. Със съпругата ми сме заедно от 30 години и от брака си имаме две деца. Винаги съм правил всичко в името на семейството си и никога не съм пренебрегвал нуждите им. След раждането на сина и дъщеря ми, започнах да работя по-усилено, за да не бъдат лишени от нищо. Бях добър и отговорен съпруг и баща, който се опитваше да дава разумни съвети на децата си. Днес обаче разбирам, че само аз съм вярвал в това. Когато синът и дъщеря ми пораснаха, при първа възможност напуснаха дома ни. Отначало ми беше много трудно да живея без тях, но после си спомних, че на младини, в търсене на нови приключения и емоции, и аз си тръгнах от бащиния дом. С времето обаче започнах да забелязвам, че децата се отдалечиха от мен и напълно игнорират обажданията ми. Тъй като не знаех причината за отчуждаването им, реших да поговоря с жена си.
От нея научих шокиращата истина, че те всъщност ме мразят. Оказва се, че грижите и възпитанието ми, са били възприети от тях като насилие. Наистина, опитвах се да ги накарам да учат повече, но ето че в действителност съм ги тероризирал. Сега осъзнавам, че никога не съм ги питал какво искат те.
В момента дори не знам интересите им, за което ми е много болно и постоянно се терзая. По някаква причина вярвах, че те ще искат да вървят по моите стъпки и ще станат инженери също като мен. Това беше моята мечта – да им предам всичко, което съм научил и чрез моя опит те да достигнат до още по-големи успехи. В крайна сметка научавам от жена си, че децата ми се интересуват от дизайн и изкуство. Да, има за какво да ме мразят и не ги обвинявам. Проблемът е, че не знам как да си върна любовта им.
А това желая най-много. Толкова години действах сляпо и не виждах истината. И да искам, не мога да изкупя грешките си със съжаление и разкаяние. Честно казано вече не вярвам, че някога ще успея да си върна семейството.
Източник: Виж ти
