Детската любов е трайна и неподвластна на годините. Истинската любов е търпелива. Тя е готова да чака, независимо времето, мястото и годините, които ще преминат. За читателите на този прекрасен вестник, искам да разкажа потресаващата историята на моята майка и нейния възлюбен. Когато майка ми Анелия, се запознала със Сашо, и двамата били едва на 18 години. Няколко месеца по-късно любимият й постъпил в армията и преди да се разделят, си дали клетва, че каквото и да се случи, няма да си изменят.
Разбира се, влюбените си пишели писма, но понеже Сашо служел във военна подводница, рядко му оставало време да си комуникира с майка ми. Изминали две години. Един ден Димитър – братът на Сашо, отишъл да навести мама. Но вместо да й донесе добри новини, той я излъгал, че брат му се оженил за друго момиче. Тя му повярвала и след известно време се омъжила за свой приятел от детските години – баща ми. И точно тогава Сашо се върнал.
Когато разбрал за случилото се, той се скарал много сериозно с брат си. Оказало се, че Димитър просто се пошегувал с мама, но майтапът му излязъл солен. Сашо дълго убеждавал любимата си да напусне съпруга си, но тя отказвала. Не е искала да разбива семейството ни. След пет години Сашо последвал примера й и се оженил.
Двамата с жена си създали три деца, но за нещастие, тя починала при раждането на четвъртото им дете. След смъртта на съпругата си, той си спомнил за старата любов и решил да си я върне на всяка цена. Често стоял пред дома ни, наблюдавал мама и горчиво я питал: “Защо ме забрави?”. Майка ми обаче отминавала, без да му обърне никакво внимание.
Съсипан от мъка, Сашо се оженил повторно. Изминаха много години. Татко почина и остави мама сама. Известно време след кончината му, Сашо остана за втори път вдовец. Той започна отново да пише писма на мама, но тя не му отговаряше. Мама вярваше, че времето им е отминало, а на стари години е недопустимо да мислиш за любов. Сашо не беше съгласен с нея и упорито продължаваше да я чака. За съжаление – напразно….
Преди две години, след дълго боледуване, мама напусна този свят. Преди смъртта си тя ни помоли да отидем при него и да му предадем, че той винаги е бил нейната единствена любов, но не е искала да унищожи семейството си. За наш срам ние не уважихме веднага молбата й. А Сашо продължаваше да й пише, без да знае, че любимата му вече е покойница.
Със съпруга ми осъзнахме, че рано или късно трябва да му предадем посланието. Казахме му да не пише повече писма и му обяснихме защо. Колко плака старият човек, когато разбра за смъртта на мама. Беше смачкан от мъка. Преди да се разделим, Сашо призна, че ще обича покойницата си до последния си дъх и въпреки че два пъти се е женил, тя е била единствената му любов. Днес възрастният мъж често ни гостува. За него ние сме живия спомен за онази, която той никога няма да забрави – моята майка.
Източник: Лична драма
