Днес се чувствам по-щастлива от всякога
Днес се чувствам наистина щастрива и обичана. Имам си прекрасен любящ съпруг, две красиви дъщери, къща в столицата с малка китна градина, работа, която обичам и която ми носи добър доход. Но най-важното е, че знам, че у дома ме обичат и каквото и да се случи, винаги ще имам подкрепата на съпруга си. “Щастливка, късметлийка”, въздъхват със завист приятелките ми. Не се опитвам да споря с тях или да им доказвам обратното. В края на краищата наистина съм щастлива. Но дали постигнах всичко с лекота? Или просто съм открила някой добър магьосник, който да ми изпълни съкровените желания?
Колко от завистливите ми приятелки знаят, че когато със съпруга ми се оженихме и двамата бяхме бедни студенти. Нямахме пари за квартира, затова се приютихме в едно мизерно общежитие срещу символичен наем.
Хранили сме се със сух хляб, спяхме върху изтърбушен матрак, но въпреки това бяхме щастливи. По-късно започнах работа и с първата заплата купих риза на съпруга ми. С времето последва повишение, спестени пари за “черни дни”, първата ни почивка на морето и кола, купена на кредит. Но после уволниха мъжа ми, а мен ме съкратиха, продадохме колата, потънахме в дългове и отново се върнахме в мизерното общежитие. За пореден път се хранехме с макарони и спяхме на изтърбушен матрак.
И също така си спомням двете ярки червени черти на теста за бременност, които ни изплашиха толкова много, че не знаехме какво да правим. Минута по-късно се целувахме, прегръщахме и плачехме от щастие. Спомням си как съпругът ми търсеше свежи ягоди през зимата в 3 часа сутринта и телефонното ми обаждане от болницата, че дъщеря ни се роди.
Спомням си безсънните нощи, депресията, страшната умора, крясъците и претенциите един към друг, че всеки от нас прекарва по-малко време с детето. Една вечер, след бурен скандал, нервите ми не издържаха. Взех дъщеря си и излязох в мрачната нощ, без да знам къде отивам. Докато вървях в тъмнината, някой скочи върху мен, запуши ми устата, после ме завлече в храстите и зверски ме изнасили. Направи го пред очите на нещастното ми дете, което пищеше с цял глас, захвърлено в тревата.
Мислех си, че никога няма да оцелея. Спомням си как крещях от болка и гняв. Изпитвах диво чувство за вина и срам. Прибрах се у дома смачкана от мъка и безсилие. Когато мъжът ми ме видя в това състояние, веднага разбра, че съм преживяла нещо ужасно. Застана пред мен уморен, тромав, с тъмни кръгове под очите, сякаш не аз, а той беше пребит. Внезапно рухна на колене. Плачеше, целуваше ме, искаше прошката ми.
Двамата стояхме на земята, прегръщахме се и ридаехме с глас. Макар и трудно, осъзнахме, че колкото и грешки да сме направили, трябва заедно да преминем през всички житейски препятствия. Днес сме уважавано семейство, но знайте, че нашето щастие е изстрадано, оплакано, изтръгнато от чужди ръце, върнато и опростено. А нека приятелките ми да казват, че щастието ми е паднало от небето.
Източник: Лична драма