Днес живея сама, защото се доверих на инстинктите си. Избрах мъжа, с когото живях, не със сърцето си и не защото го обичах безрезервно, а защото преследвах парите му.
Преди няколко години майка ми почина от рак. Станах свидетел на жестоките мъки, които преживя в последните си дни. Стопи се пред очите ми. Вероятно можеше да има по-добро лечение и по-поносим край за нея, но за това трябваха сериозни средства, с които ние не разполагахме. Смъртта й ми отвори очите за важни неща, които изцяло промениха живота ми. Първото беше страхът, че ще имам нейната съдба и ще наследя болките и изпитанията, през които тя мина. Второ беше абсолютното убеждение, че има ли достатъчно пари, човек по друг начин посреща всички предизвикателства, дори най-неприятните и най-болезнените.
И тъй като не притежавах никакви лични средства, сметки и спестявания, реших, че единственият начин да намеря сигурност и спокойствие е чрез богат съпруг.
Известно време излизах с различни мъже, но никой от тях не притежаваше това, което ми беше нужно. Веднъж един от тях – с него се срещахме отскоро, ме покани на фирмено парти по случай успешна сделка. Никой друг не познавах и скучаех на бара, когато към мен се приближи непознат мъж. Вървеше бавно, със самочувствие. Застана до бара и си поръча двойно уиски.
После ме погледна и ми зададе най-тъпия въпрос – имам ли огънче, и то в заведение, където не се пуши. Отговорих му, че имам, и – не знам защо – добавих, че мога да му правя компания, ако реши да запали навън. Мъжът кимна и ми подаде ръка. Така в живота ми влезе Стенли, всъщност се казваше Стоян.
Той не приличаше на останалите, с които бях излизала преди – излъчваше сила, скрита агресия, желание да доминира, дори с цената на това да бъде груб и арогантен. Но притежаваше онова, което търсех – пари. Пред тях всички недостатъци и грехове, дори заплахата, която усещах близо до него, се смаляваха и не изглеждаха проблем. Беше единствен син на богат баща, известен освен с бизнеса си, с любовните си истории и с трите си брака.
Година след първата ни среща Стенли реши, че аз съм жената, която ще направи своя съпруга. След сватбата заживяхме в красива къща в квартала на богатите. За подобен лукс бях чела само в лъскавите списания. Щом прекрачих прага, знаех, че там ме очаква безгрижно щастие. Вече не се налагаше да ставам сутрин рано за работа, да си броя стотинките до заплата или да се притеснявам за битови проблеми и разходи. С две думи – бях постигнала целта си.
С бащата на Стенли се разбирахме, защото идваше рядко. Теодора – третата му съпруга, беше по-млада от него с 25 години. Освен с огромните си силиконови гърди, не блестеше с друго. Празноглава и мързелива, осмисляше дните си единствено с харчене на пари. Свекърът с радост й доставяше това удоволствие, а като награда тя наскоро му беше родила дъщеря. Бебето всъщност доказваше какъв мъжкар е старият.
Първата година от брака ни мина като приказка. Стенли работеше в една от фирмите на баща си, така че можехме да си позволяваме много забавления – екскурзии, вечери в луксозни ресторанти, скъпи подаръци и нежни любовни нощи. Един уикенд в месеца татенцето събираше фамилията – той, Теодора, нейната племенница Йоана и ние със Стенли.
Момичето наистина беше красиво, излъчваше непокорство, предизвикателство и неудържим сексапил. С мъжа ми бяха много близки и в началото прегръдките, целувките и откровените им флиртове не ми изглеждаха толкова смущаващи. Държаха се толкова свободно, че ако не ги познавах добре, бих предположила, че между тях има нещо повече. Макар и без кръвна връзка, Йоана се чувстваше част от семейството – все пак бе дъщеря на сестрата на Теодора, а и връстничка на Стенли.
Две години след сватбата родих син и бях безкрайно щастлива. Обичах детето си – като всяка майка, но то беше и гаранция, че моята приказка ще продължи. Съпругът ми обаче не мислеше така и когато тялото ми се промени, отпусна и деформира, изгуби интерес. Интимните ни моменти ставаха все по-редки, а отношенията ни – студени. Той и преди не беше особено мил, но вече не пестеше “комплиментите” си. Настояваше да си сложа силикон като Йоана, за да заприличам поне малко на жена…
Вместо да е с мен и детето, все по-често водеше приятелите си вкъщи. Те винаги пристигаха със своите последни завоевания – млади момичета с перфектни форми. По цяла нощ пиянските им викове огласяха къщата, а сутрин ги намирах натръшкани къде ли не – голи и неизтрезнели. Вече нямах никакви съмнения, че Стенли ми изневерява. Успокоявах се само, че съм негова съпруга и майка на детето му. Казано ясно, той беше длъжен да се грижи за нас доживот. Така или иначе, аз никога не го обикнах, обичах парите и лукса, които ми осигуряваше. И за да не загубя спокойствието си, реших да си затварям очите.
Една сутрин обаче нервите ми не издържаха и допуснах фатална грешка.
След пореден запой го видях да спи в прегръдките на Йоана – двамата голи, блажено отпуснати след бурния секс. Вдигнах скандал, нарекох ги мръсници и предатели, тя се усмихна ехидно и зарови глава във възглавницата, а мъжът ми ме погледна злобно и просъска: „Глупачка, сама си го изпроси! Веднага се разкарвай и от стаята, и от живота ми!!!“
Залитайки от страх и ужас, отидох в хола, налях си питие и тогава
осъзнах, че както съм законна съпруга на Стенли и майка на единственото му дете, той наистина може да ме изхвърли като парцал. Нищо нямаше да му попречи – нито чувства, нито морал, нито отговорност към сина ни. Нали имаше пари, можеше да му купи всичко. И се оказах права.
Седмица по-късно най-лошите ми страхове се сбъднаха – Стенли събра цяла орда адвокати, за да ме убеждават и заплашват. В крайна сметка искаха едно – да оставя детето си на богатата фамилия, доброволно да изчезна от живота му и по никакъв начин да не създавам проблеми на съпруга си. Срещу своето съгласие щях да получавам солидна ежегодна издръжка.
Възможността за избор беше само привидна – каквото и да правех, те щяха да постигнат своето. Не ми оставаше друго, освен да приема. Оттогава изминаха три години, разводът ни е факт, а Стенли излезе точен и всяка година банковата ми сметка нараства. Имам собствено жилище, кола, пари, дрехи и бижута, но много рядко виждам сина си, и то само в присъствието на Стенли. Най-гадно ми е, че на тези срещи той винаги идва с новата си силиконова мацка. Крушата не пада по-далеч от дървото, така е.
В крайна сметка аз не търсех любов. Исках пари. Получих ги. За цената, която платих, не ми се говори. И без да ми го казват другите, знам, че съм млада и осигурена, тоест мога, ако пожелая, да си родя друго дете. Може би някой ден ще го направя, но болката по малкото момче, което за първи път ми каза “мамо”, никога няма да премине. Поне си имам утеха – пари. Каквото и да ми поднесе животът, ще си платя. Мама не можа.
Сиса
Източник: Лична драма
