До бащите, които вече ги няма
Дата на публикуване: 24.10.2019
до бащите

До бащите, които вече ги няма

До бащите, които не са сред нас и до тези, които са тук.
Защото ме научи да тичам, да танцувам, да се смея! Защото ме научи да обичам, да мечтая и да пея!
Едно писмо до теб, тате, защото ме научи да живея!
В началото на всяка година си спомняме за хората, които вече ги няма. И за тези, които все още са с нас. Спомням си за теб, тате!
Ти си бил до мен при първите ми стъпки. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми думички. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първото ми паднало зъбче. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен на първите ми празници. Аз не помня, но ти благодаря!
Ти си бил до мен при първите ми сълзи и разочарования. Аз не помня, но ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да стъпвам смело и уверено по неравния път на живота. Ти ми показваше какво е достойнство и смелост. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се подхлъзвах и падах. Ти ми показваше как да се изправя и да продължа, въпреки страха и неувереността. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато се учех да обичам. Ти ми показваше как да обичам себе си и другите, как да обичам живота. Аз помня и ти благодаря!
Ти беше до мен, когато сърцето ми изпитваше страдание и болка. Ти ми показваше как да запазя себе си въпреки тях. Аз помня и ти благодаря!

Ти беше до мен, когато се учех да мечтая. Ти ми показваше как да вярвам в гласа на сърцето си и да се вслушвам в него. Аз помня и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато с думите и делата си се стремя да съм достоен и добър човек. Всеки път, когато защитавам себе си и тези, които обичам. Всеки път, когато се боря да живея истински и правилно. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато поглеждам назад и си припомням уроците на миналото. Всеки път, когато се уча да прощавам своите и чуждите грешки. Всеки път, когато избирам вчерашните неуспехи да се превърнат в днешни поуки, а не в утрешни окови. Аз те нося в себе си и ти благодаря!
Ти си до мен всеки път, когато се наслаждавам на настоящето и усещам благодарността да изпълва сърцето ми. Всеки път, когато виждам това, което имам, а не това, което нямам. Всеки път, когато усещам, че дишам, че живея. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато впервам поглед в бъдещето и то ми изглежда прекрасно и пълно с вълшебства. Всеки път, когато давам простор на копнежите си да летят. Всеки път, когато давам свобода на сърцето си да мечтае. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Ти си до мен всеки път, когато чуя нашата песен и в нея открия теб. Всеки път, когато изпратя залеза и в него открия теб. Всеки път, когато срещна очите си в огледалото и в тях открия теб. Аз те нося в себе си и ти благодаря!

Благодаря ти, тате!
Посвещава се на баща ми, арх. Георги Лабов.

Източник: Виж ти

Още новини
Радина Червенова се пенсионира

Радина Червенова се пенсионира

Радина Червенова се пенсионира. В редиците на пенсионерите вече е обичаната говорителка на БНТ Радина Червенова. През февруари тя става на 63 години и вече навършва необходимата възраст за пенсия. Радина подала документи и изчаквала да разбере какъв ще е размерът на...

повече информация
Любимата на покойния ни син

Любимата на покойния ни син

Любимата на покойния ни син върна щастието ни ни даде криле. Така започва нашият покъртителен разказ. Да загубиш дете е една от най-жестоките трагедии, които могат да застигнат някой родител. Опустошението е пълно, мъката безкрайна, а пътят обратно към нормалния живот...

повече информация
Димитринка от Чикаго

Димитринка от Чикаго

Димитринка, или както всички я знаят, Дида, прави букети от сапун. Това е хобито й, на което с удоволствие се отдава, когато не пътува. Защото тя често е на път, това е работата й – шофьор е на тир – и кръстосва пътищата на Америка. Дида е от Добрич, но от години...

повече информация
Последните думи на Тодор Живков

Последните думи на Тодор Живков

Последните думи на Тодор Живков. Hяĸoи мoжe би cи cпoмнят ĸaĸвo бe ĸaзaл бившият Πъpви в дъpжaвaтa Toдop Живĸoв, мaлĸo пpeди ĸoнчинaтa cи. „Дa мe пoгpeбaт c лицeтo нaдoлy, чe eдин дeн, ĸaтo paзбepeтe ĸoй ĸaĸвo пpичинявa нa дъpжaвaтa, зaдниĸa щe ми цeлyвaтe“ – дaли...

повече информация
Advertisements
Ученик с цигара през соца

Ученик с цигара през соца

Ученик с цигара през соца? Имаше ги, но се криеха доста старателно. Едно време при соца сред учениците имаше ред и дисциплина, както и уважение към учителите. Залягахме над уроците и спазвахме добро поведение, защото иначе следваха наказания. Ето как изглеждаше...

повече информация
Обиждаха Алекс Сърчаджиева

Обиждаха Алекс Сърчаджиева

Обиждаха Алекс Сърчаджиева с грозни думи. Шоубизнесът съвсем не е само слава и блясък, той често е по-безскрупулен и жесток дори и от живота, многократно набеждаван за безмилостен и нечестен. Истината е, че развлекателната индустрия обикновено "оголва острите си зъби"...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.