Доведох чужденец в България, а хората ни гледаха лошо. Така започва моят кратичък разказ. Израснах в малък град. Нямаше особено бъдеще за кариера пред мен. Успях да стана студентка в София, завърших с отличие. Когато се прибирах в родния си град, приятелите ми се възхищаваха. Не всички имаха моето образование. Някои от тях останаха да работят нископлатена работа. А на мен ми предложиха работа в чужбина. След дълги колебания аз все пак приех. Предпочитах да направя сериозна кариера навън, отколкото да замина за София или друг по-голям град. Когато пристигнах в скандинавската страна, нещата потръгнаха повече от добре. Колегите ме ценяха, защото бях работлива и честна – не скатавах, а си вършех усърдно работата. Шефът също беше много доволен от мен. Запознах се със свежи хора, с които обичах да излизам от време на време. Не пропусках да се чуя и с най-близките си приятели, като ги уверявах, че при първа възможност ще се върна да ги видя. Междувременно се запознах с един мъж, който ми грабна сърцето. Той беше внимателен, спокоен и галантен. Чарът му беше страхотен, а обноските му бяха на висота. Постепенно осъзнах, че съм хлътнала до уши в него.
Той също имаше силни чувства към мен. Освободих квартирата и заживях при него. Всичко вървеше страхотно за мен. Мечтаех за семейство именно с него. Лятото ни се очертаваше по-дълга отпуска. Аз веднага планирах да се завърна в България и реших да взема приятеля си с мен. Нещо като изненада. Само че когато се прибрах, изненадата беше по-скоро неприятна. Първо моите родители ме гледаха странно и разбрах, че той не е добре дошъл. Не можех да разбера защо не го приемат – та нали аз бях щастлива с него. Все пак се реших да го представя на най-близките си приятели. Всички мълчаха, дори не му се представиха. Стана ми супер тъпо. Не можех да разбера защо всички се държат така с човек, когото обичам.
Те дори не го познаваха, вече го съдеха за нещо си. Успях да остана насаме с най-добрата си приятелка. Когато седнахме на кафе, тя гледаше през мен. Разговорът за първи път не вървеше както обикновено. Накрая тя само ми каза, че е всички са много разочаровани от мен затова, че имам чужденец за приятел. Толкова ли се били свършили българските мъже, че съм си била взел някакъв си скандинавец. Много се обидих. след това последва и родителска тирада къде ми бил ума.
Повече не можах да изтърпя. Стегнах си набързо багажа и с моя приятел заминахме на почивка. След това заминахме обратно, защото отпуската ни изтече. От тогава никой не ми говори – нито семейството ми, нито приятелите ми. Какво толкова съм направила – така и не успях да разбера. Въпреки това няма да се откажа и ще се оженим, макар и тайно. За любовта няма прегради.
