Доверих се на съпруга си, а той ме предаде. Бракът ми не винаги е бил идеален, с мъжа ми често се карахме, но това се случва в повечето семейства. Неотдавна обаче ми направи впечатление, че Сашо се държи агресивно с мен. Първо започна да се оплаква от начина, по който възпитавам децата. Все нещо не му харесваше и вечно ме упрекваше, че съм лоша майка. Въпреки че се опитвах да му докажа обратното, с времето сама повярвах, че съм некомпетентна, не само като майка, а и като жена .
Напълно се доверявах на съпруга си и днес съжалявам, че съм била толкова наивна. Той смачка самочувствието ми с упреците си. Година по-късно се превърнах в отчаяна домакиня, която без разрешение на мъжа си не може да отиде дори до магазина. Децата ми ме виждаха постоянно разплакана и уплашена. Имах усещането, че живея в друга реалност. Сега се чудя защо му позволих да се подиграва с мен.

Доверих му съдбата си. След няколко месеца Сашо заяви, че е подал документи за развод и иска децата да останат при него. А синът и дъщеря ми вместо да ме подкрепят, избраха да останат с баща си. И те ме предадоха. Без да се церемони, мъжът ми каза да си събера багажа и веднага да напусна апартамента му. Не исках да правя скандали и покорно напуснах жилището. Днес имам подкрепа и опора единствено от мама и двете заедно ще се борим за родителските права. Наехме адвокат, но силно се съмнявам, че децата ще поискат да живеят с мен. Нямат ми доверие. 30-годишна безработна жена, която живее с майка си, едва ли би впечатлила съдията така, както мъж с апартамент в центъра на града и добре платена работа. Съпругът ми се опитва усилено да съсипе репутацията ми. Въпреки това не губя надежда и ще се боря до самия край.

Източник: Лична драма