Думата шуробаджанащина има интересен произход
Думата шуробаджанащина е актуална и днес. Малко са думите в българския език, които имат толкова негативен смисъл, колкото думата „шуробаджанащина“. Употребявайки я ежедневно, ние със сигурност не се замисляме как всъщност е възникнала тя. Този непреводим на чужд език термин възниква по съвсем конкретен повод и причина. Негов автор е Захари Стоянов – поборник за българската свобода, летописец на българските въстания, съдебен следовател и по-късно публицист и политик в бурните години на Следосвобожденска България.
Захари Стоянов се установява в Източна Румелия през 1883 г., която е зле организирано и летаргично държавно образувание в рамките на Османската империя. Генерал-губернатор на областта е Алеко Богориди (Алеко паша), правнук на Софроний Врачански и висш османски сановник, а след него на власт идва Гаврил Кръстевич, виден юрист на Османската империя и един от дейците на българското национално движение.
Високи длъжности в администрацията и милицията на Източна Румелия заемат чужденци, но всъщност областта се управлява от семейства, свързани помежду си с приятелски и роднински връзки. Някои от тях са богати наследници, други – съзаклятници от Априлското въстание и заслужили народни дейци, трети – издигнали се с упорит труд, които са успели да се оженят за момичета от „висшето общество“.
Тези свързани семейства вземат важните решения, издават влиятелните вестници, като по този начин се грижат за частните си интереси. Вследствие на недоброто ниво на събираемост на данъците и тежките последствия от Априлското въстание и от Руско-турската война, бюджетът на провинция Източна Румелия е в хроничен дефицит. Финансирането на дефицитите се извършва чрез заеми от Отоман Банк и от Българската народна банка. Но всички опити на управляващите да повишат данъчните приходи, завършват с неуспех.
В израз на възмущението си и с неприкрита ирония Захари Стоянов описва недъзите на обществената система в областта, наричайки я „чифлик“, а управляващите критикува, че „освен моабет и за писанието на антрефилета за своите вестници нищо не правят“. Положението в Румелия той описва така:
Посред и наоколо: гладория, кадастър, фаиз, лирата сто гроша, килото жито – 30-35, бирникът наежен като бюлюкбашия през рамазана, чифликчията чиновник и чорбаджия превзел мерата до селския боклук, съдникът и началникът казват „Нямаш право“, с една реч, сиромашта си дъвче душата между зъбите.
Своебразен връх на критиката на Захари Стоянов към управлението е фейлетонът му „Зетьо-Шурьо-Баджанакизъм“, излязъл в брой седми на вестник „Борба“, на 9 юли 1885 г. Осмяни са както общественици като Иван Евстр. Гешов, Михаил Маджаров, С. С. Бобчев, така и заслужили народни дейци като Константин Величков – един от членовете на Пазарджишкия революционен комитет през Априлското въстание.
Редовете на фейлетона с унищожителен сарказъм описват атмосферата на заседанията на Частния съвет (правителството) и Постоянния комитет (орган, задължен да контролира правителството). Какъв е контролът след като всички са свързани и се познават?
Захари Стоянов негодува срещу похватите на управление и в последния абзац от своя фейлетон пише следното:
И така, да живей зетьо-шурьо-баджанакизмът. Той ще да принесе спасителни плодове на страната.
С времето от словосъчетанието отпаднали зетьовете и така се родила своеобразната дума „шуробаджанащина“. Тя остава част от българския език и от българското възприятие за света и до ден днешен.
Източник: Bulgarian History
