Душата и сърцето ми са разбити, а причината е в човека, когото обичах – моя съпруг. Казвам се Славея, на 29 години, омъжена, с две деца. Доскоро се радвах на семейно щастие и любов, но от известно време чувството за безметежност изчезна. Днес живея в ад, причинен от собственото ми безсилие и огорчение. Нека започна от самото начало. Преди няколко месеца „добри“ хора ме предупредиха, че мъжът ми Петър си има любовница. Не им повярвах, защото той е чудесен съпруг и бях убедена, че никога не би погледнал към друга жена. Към децата е всеотдаен, мил и грижовен баща. Неотдавна негова позната с едва прикрита злоба в гласа ми съобщи, че любовницата му го е дарила със син. Този път нещо ме загложди и още същата вечер му поисках директно обяснение. Разбира се, той категорично отрече и ме нарече глупачка, която вярва на хорските сплетни.
Като помислих малко, реших, че е прав и се успокоих. Животът ни продължи постарому, докато един ден някой не ми изпрати на имейла снимки на мъжа ми и някаква мургава красавица. В ръцете си непознатата държеше невръстно дете. Изглеждаха толкова щастливи, сякаш бяха истинско семейство. При тези явни доказателства, съпругът ми не посмя да отрече очевидната истина. Опита се да ми поиска прошка, но дори не го изслушах. Веднага си събрах багажа, взех си децата и заминах при родителите си. Въпреки че бях готова да изхвърля лъжеца от живота си, Петър не ме остави на спокойствие. Всеки ден идваше, пълзеше ми в краката, молеше се да му простя и се кълнеше, че обича само мен. С времето гневът ми утихна и реших да се върна при него.
А и нямах особен избор: какво ще правя самотна майка с две деца? Не работя, родителите ми не могат да ме издържат. Сега отново живеем заедно, къщата ни е пълна, но душата и сърцето ми са разбити. Дните ми се превърнаха в черна и мрачна поредица, от която не виждам изход.
Източник: С кафето