Двойка лекари в живота и в медицината
Двойка лекари в професията и в личния живот. Да бъдат колеги и двойка в живота, избраха специализантите по кардиология във Велико Търново д-р Мария Цветкова и д-р Иван Иванов.
Влюбени един в друг и в медицината, те непрестанно надграждат знанията си и развиват умения за справяне в критични моменти, когато едно лекарско решение може да е решаващо за живота на пациент. И тъй като са се посветили на лекуването на сърдечни заболявания, всеки ден се налага да помагат на десетки хора, потърсили помощ в Специализираната болница за активно лечение по кардиология. Прави им впечатление, че все по-млади пациенти биват засегнати от сърдечните болести, и затова призовават за редовни профилактични прегледи и намаляване на рисковите фактори – тютюнопушене, алкохол, солени и мазни храни, заседнал начин на живот и недоспиване.
Мария е на 28 години от Враца, а Иван – на 30, от Севлиево. В нейното семейство има далечни роднини лекари, но те не били фактор тя да избере най-хуманната професия. Дядо й мечтаел да стане медик, но поради здравословни проблеми това не се случило. Днес младата лекарка се чувства горда, защото успяла да сбъдне неговото желание. При Иван още в детството се появило намерението да положи един ден Хипократова клетва, защото майка му била училищна медицинска сестра.
Двамата влюбени завършили медицина в Плевен, където се и срещнали по време на следването. Били разпределени в една група, но не било любов от пръв поглед. Искрите пламнали, когато решили да учат заедно.
„ХОДИХМЕ В МУЗЕЯ ДА УЧИМ ЗА КОСТИ И ПОСТЕПЕННО ОСЪЗНАХМЕ, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ПРЕКАРВАМЕ ВРЕМЕТО СИ ЗАЕДНО. Така станахме двойка още в първи курс. Беше напълно логично и заедно да продължим да се развиваме, след като завършим“, сподели д-р Иванов.
„В началото имахме много идеи как ще продължи животът ни след дипломирането, той искаше да е хирург и все още не се е отказал, а аз преминах през почти всички медицински дисциплини – анестезиология, педиатрия, нефрология, дерматология и т.н. Каквото и да се захванех да уча, все ми беше интересно и се виждах занапред чудесно в тази сфера. В шести курс се обърнахме към кардиологията. Дотогава не бяхме го обмисляли, защото планирахме да специализираме в Университетската болница в Плевен, но нямаше свободни места“, разказа д-р Цветкова.
Работили половин година в противошокова зала в Спешното отделение в Плевен, но тъй като не виждали развитие, решили да потърсят друга алтернатива. Доц. д-р Сотир Марчев ги насочил към Велико Търново. Така на 1 февруари 2017 година постъпили на работа в Специализираната болница за активно лечение по кардиология. Колективът ги приел с голяма радост, защото имало нужда от млади и амбициозни лекари, на които по-възрастните медици да предадат опита си.
През изминалите три години успели да се сблъскат с пациенти със заболявания и състояния, каквито в други лечебни заведения дори не пристигат.
„Имахме една баба, която беше с много тежък инфаркт. Преведохме я на апаратна вентилация, а прогнозата изобщо не беше розова. Очаквахме най-лошото. Жената обаче ни каза: „Аз няма да умра“. След като премина апаратната вентилация, тя разви пневмония и нещата отиваха много на зле. В крайна сметка успяхме да я стабилизираме за 20 дни и тя си тръгна на крака от болницата. От време на време идва на контролни прегледи, но е добре“, спомня си тя.
„При такива случаи осъзнаваме колко е значима работата ни, но невинаги успяваме да спасим хората. Винаги е и ще е трудно да приемем смъртта на пациентите ни, защото не сме само лекари, но и хора, съчувстваме на близките. След такива моменти не спираме да си задаваме въпроса дали можех да направя още нещо“, допълва д-р Иванов.
Двамата споделят, че обикновено по-възрастните пациенти винаги първоначално ги гледат с недоверие, но след като минат няколко дни от лечението, болните осъзнават, че с половинката им в живота неслучайно са назначени в стационара.
„Мен винаги ме мислят за медицинска сестра, защото съм младолика. Това не ми е неприятно, приемам го с усмивка. Харесва ми, когато накрая си тръгват стабилизирани и ме помнят с добро“, казва Мария.
Често се случва да прекарват 24 часа заедно, когато по график са дежурни, а после се прибират вкъщи. У дома обаче продължават да коментират случаите от деня и понякога спорят. Стига се до отваряне на учебниците или допитване до по-възрастните колеги в болница, които да се произнесат като последна инстанция.
В домакинските задължения също са равнопоставени и по нейните думи той е отличен кулинар. Тя пък поема чистенето и подреждането. Казват, че не им остава време за разходки и екскурзии, а в почивните дни продължават да четат. Позволяват си единствено да разнообразят, като веднъж в месеца прекарват уикенд в родните си градове – Враца или Севлиево.
Твърдят, че са готови за деца и нямат намерение първо да градят кариера и тогава да се радват на наследници. Харесва им във Велико Търново и не възнамеряват да ходят в чужбина, защото са убедени, че успешна реализация има и у нас.
И двамата са постоянно заредени с положителна енергия и са категорични, че усмивката и доброто отношение имат чудодейна сила. Работният им ден започва с вицове от колеги в болницата, някои от които за прословутите Иванчо и Марийка.
„Сутрин, докато чакаме за рапорт, си разказваме вицове, така разтоварваме. Хубаво е, защото ни помага да стартираме тежкия работен ден с усмивка“, казва той.
Галина ГЕОРГИЕВА
Снимка авторката
Източник: Борба
