Егоизмът е лошо качество в човека. Така започва моят кратък разказ. Татко беше сервитьор в голям ресторант и работата му го държеше далеч от семейството. Дълго време оправдавах този развод, в смисъл, че обвинявах баща си за него. Чак като станах 14-15-годишен, започнах да проглеждам за недостатъците в нейния характер. Тя беше и си остана абсолютен егоист. Собствените й интереси стояха над всичко, дори и над майчинския инстинкт.
Всъщност май нямаше такъв. Ако на мама й се спеше, не ставаше от леглото до обяд, а аз, още малко момченце, чаках някой да ми направи закуска, да ме изпрати на училище… Ако я поканеха вечер на купон, тя тръгваше, без да се замисли, че ще се тревожа от закъснението й, че хладилникът е празен, че дрехите ми не са изпрани и изгладени, че не съм си написал домашното…
Другото, което дълго време остана невидимо за мен, беше алкохолната й зависимост. Да, виждах, че у нас винаги има бутилки с водка, че тя много често стои до среднощ пред телевизора и си пие, след което заспива на дивана, дори без да се съблече, но не схващах доколко това се е задълбочило и е станало опасно и за нея, и за мен. Съжалявах я, плачех, като виждах колко зле се чувства след голямо напиване, как бързо се състари и стана неприятна гледка.
Мечтаех да порасна, да си купя голяма и хубава къща, в която да има всякакви удобства за мама. Да имам много пари, за да й купувам дрехи и бижута, да я пращам по курорти, за да стане отново мила, добра и нежна. Пораснах и отидох да работя в строителството, далече от майка ми, учих задочно, взех хубав занаят и се ожених. Но през тези години майка ми затъваше все по-надолу. Вече се налагаше да й помагам с пари, да я водя по лекари, да я пазя от самата нея. Наистина си купих къща и я взех да живее у нас, но това беше голяма грешка – тя пречеше на всички и заради нея започнахме да се караме.
Отново я върнах в нейния малък апартамент и тогава мама ми обяви война. Ходеше мръсна, пияна и раздърпана при шефовете ми във фирмата, за да се оплаква от мене и да иска пари. Попадна под влиянието на един зъл мъж и започна да ме съди, уж съм откраднал спестяванията й, за да си купя къща и съм я оставил да гладува.
Ходеше из града и приказваше небивалици за мен, твърдеше, че съм психично болен и че съм я малтретирал физически. Често пъти с нейния любовник се биеха, а после тя показваше синините си на познати и непознати, като твърдеше, че аз съм й нанесъл побой. До голяма степен провали кариерата ми с това си поведение, защото имаше хора, които в някаква степен й вярваха и ме гледаха с недоверие и съмнение. Дъщеря ми получи страхова невроза от баба си, която веднъж я причакала навън и буквално я нападнала с викове и пиянски приказки. Детето не искаше да ходи на училище, плачеше и настояваше да я придружавам.
Да, мразя майка си и понякога си мисля, че когато вече я няма, най-после ще заживея живота си.
Стоян Г. от Л.
Източник: Лична драма
