Елена стана домашна помощница в Испания
Дата на публикуване: 31.10.2019
Елена

Елена стана домашна помощница в Испания

Елена. Стои вдясно от висока, руса, млада жена, която ме спира на ескалатора на летището с въпроса “Извинявайте, за Мюнхен ли пътувате?”. “Не – казвам – за Мадрид.” “Ами – продължава русата жена – мога ли да Ви помоля да прикрепя майка ми към Вас, защото нея я е страх нещо да не пропусне и… затова? И тя за Мадрид понеже…” Поглеждам жената, която по-късно за мен вече ще е Елена. Почти не ме гледа в очите. Погледът й бяга по повърхността на очните ми ябълки, хлъзга се и притеснено се спира в пода, някъде между фугите на сивите плочки. За миг се чудя дали няма някакъв психически проблем. Пълна, малко подпухнала, с онзи корем, който жените придобиват понякога в менопауза, пристъпва от крак на крак и търка ръце в бедрата си все едно търси джобове и не се сеща, че тоя панталон ги няма по принцип.
“Разбира се, казвам, аз съм Мария, приятно ми е да пътуваме заедно”. “Аха…, казва Елена. Елена съм аз.” Елена застава зад гърба ми, леко встрани, все едно ей сега ще се хване за ъгъла на жилетката ми и няма да го пусне, докато не кацнем.

Сваля послушно колана си пред проверката за сигурност и тършува притеснено из пластмасовото легенче, за да открие билета и личната си карта след лентата на скенера. “Няма ми картата!!! Няма ми картата, не, няма я! Няма я!”, изкрещява тя, докато нанизва колана си обратно върху широката окръжност на тялото си. Истерията й се покачва нагоре като шампанско, което ще изгърми над дулото на бутилката и след секунда вече почти крещи. Картата й изниква изпод багажа й, тя я хваща с две ръце и я допира в гърдите си. Въздиша. Диша дълбоко.
“Сега къде отиваме?”, пита ме Елена и се застопорява насред коридора с омачканата си дамска чанта.
Имам чувството, че съм Беатриче, която ще води своя Данте из дълбините на отвъдното.
“Ми тук пише В8, значи гледаме табелите и вървим натам, за да го намерим”, отговарям. Елена брои на глас. След В5 изпада в паника, подобна на тази с личната карта, защото изведнъж линията се губи. Като на дете й показвам коридора, бързо отиваме там и сядаме да чакаме.

Имаме още четиридесет минути. Елена разказва. От Гоце Делчев е. Имат къща там – “голяма, хубава, стаи, спални, хол да искаш…” Стои празна по десет месеца в годината, нищо, че е наредена да им е удобно. Дъщеря й е омъжена в София, работи във фирма, висшистка е, не се оплаква. Синът е студент. В Югозпадния, “право нещо..”. Не му се учи, казва, живее му се. Приятелки, това-онова излизане, млад човек, можеш ли да му се сърдиш?! Пари си трябват за студент, пък и не само. Елена е икономист. Работила в една фабрика за шиене, дето гърците ги наотвориха през деветдесетте, ама я съкратили и сега може пак някъде там да намери, ама за 400 лева максимум. За кое по-напред? “Да, имам, имам си мъж. Камион кара по София, към фирма и на частно, оправя се, ама то и това не стига.”

“Къде си в Испания?”, питам. “В Мадрид, по къщите.”, отговаря ми. Елена чисти в испански къщи. На едно семейство готви, пере, извежда старците на разходка, доверяват й се, ключ й дали от тях, всичко знае къде им е, нищо никога не пипва. От осем години е така. Все си вика, че край ама айде и още една година. Майка й седемдесет и пет станала, всеки път едно и също й говори – “Иди си веке тука, стига си слугувала!”, ама как ще остави сина студент, дъщерята в София и мъжа с камиона?! Пари за всичко си трябват, за всич-ко!

Сега и в България за един месец като си дошла, кое по-напред?! “Тоз буркан да затвориш, па туршийка да направиш, пък чушки да опечеш – нали трябва и зимнинка да им оставиш, не може така!”. Прозорците на къщата измила, опрала пердетата, преподредила гардеробите, от мазето извлекли едни бидони за зеле, дето за нищо не стават вече, та и нови да се купят трябвало. И то, докато се обърнеш, айде пак в Испания.

Дали говоря испански ме пита. “Малко, казвам, на курс ще ходя сега.” Елена махва с ръка и ми казва, че е лесен. Само да си говоря с местните, че иначе трудно се научава. Тя нищо не знаела преди, като дошла. И е хубаво човек да знае езици, иначе си като сляп, вика. Елена седи до мен на стола и се вглежда в дясната ми буза. “Ма колко си младичка!… Кой набор си?!” “Абе, младичка! – казвам – хич не съм младичка аз, 69-ти съм!”… “Ееее…” Елена ме гледа невярващо. Понечва нещо да каже, но се спира внезапно. “Ми аз… аз съм 65-ти, ама гледай каква съм. То виж как веднага си личи на кой му е тежък живота…” Съгласявам се.

Какво да обяснявам на Елена, която чисти испанските къщи, за моя живот, чийто рани грижливо замазвам с кремове, почивки и тук-таме здравословна храна!

Елена живее в една стая с първата братовчедка на мъжа си, 120 евро плащат на месец, има и други бълари в апартамента. Добре е, изкарват си. Легална е, знаят я хората, и един месец не е оставала без работа. Като не работи ли? Ми събота следобед и неделя почива. Разхожда се, чете вестник “Домашна помощница”, купува си го редовно, малко телевизия гледа, ама не разбира съвсем всичко. Сега ще си иде, един душ ще вземе, ще разтовари багажа (дано да стигне нормално, че колко буркани има вътре!), ще полегне, че изобщо не е спала и от утре – на работа.
Кацаме.
Елена върви към багажа, аз – към трансфера. Отивам да й кажа довиждане, прикрепям я към други пет жени, които се връщат на работа. Всичко знаят, ще й покажат, няма страшно.

Елена се хвърля да ме целува, прегръщам я и аз.

Очите й ме гледат над торбичките, в които на зрънца е събрана цялата самота на света. Всяка вечер, когато заспива, я посажда в сънищата си, където е онова, дето си го е мечтала.

“Къде ни прати тая България, Мария, да сме по света, вместо да си стоя на Гоце Делчев и да си оправям къщата…!”…

Така е, Елена. Така ми се иска да те бях видяла на друго място, в друго време, една друга Елена, която можеше и заслужаваше да бъдеш…

Автор: Мария Касимова, Фейсбук

Източник: Лентата

Още новини
Завист и омраза за тази зодия

Завист и омраза за тази зодия

Завист и омраза по една единствена зодия. Може би се досетихте, че става дума именно за зодия Скорпион. Ето и причините защо това много одумван астрологичен знак: Скорпионите винаги имат собствено мнение. Това са хора, които не обичат да се съобразяват с никого. Те...

повече информация
Рождените дни и празнуването им

Рождените дни и празнуването им

Рождените дни са важно празненство за всички ни, не само като деца. Въпреки това, някои рождени дни, според общоприетото схващане, са опасни за празнуване. Всички сме чували, че не трябва да празнуваме 40-тата си годишнина, но има още няколко рождени дни, чието...

повече информация
3 храни за дълъг живот

3 храни за дълъг живот

3 храни могат да направят животът ви по-дълъг. През целия си живот дядо ми живееше в селото, гледаше фермата, говедата и зеленчуковата градина. Рядко беше в магазина и често купуваше не храна, а кибритени клечки и домакински съдове. Всички продукти той ядеше само от...

повече информация
Клиентът няма право

Клиентът няма право

Клиентът няма право в някои случаи. Който е учил търговия или пък работи в този сектор добре знае, че клиентът винаги има право. Да, той трябва да получи най-доброто обслужване, но също така би трябвало и да знае на какво има право и на какво не. Обслужващият персонал...

повече информация
Advertisements
Историкът Стефан Влахо-Мицов

Историкът Стефан Влахо-Мицов

Историкът Стефан Влахо-Мицов с интересни констатации. За нова Балканска война с участието на Русия в защита на Македония призовава в новата си книга "Македонският феникс между унищожението и самоунищожението“ историкът Стефан Влахо-Мицов. Книгата излиза преди дни на...

повече информация
Мария Игнатова без работа

Мария Игнатова без работа

Мария Игнатова ще трябва да се изявява в ново поприще. Скоротечно приключва кариерата на Мария Игнатова като водеща на Папараци, пише HotArena. До броени дни блондинката, която година и половина стоя извън телевизионните студиа след свалянето на „Господари на ефира“,...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.