Емигрирала българка в Гърция
Емигрирала бълкарка, която живее в Гърция още от 1994 година. Казвам се Анка Георгиева от Ямбол на 44 г. Разведена съм и живея и работя в Гърция.
Какъв беше животът ви в България?
Нищо особено. Завършила съм средно образование. Омъжих се и имам един син на 26 години. Работих в „Димитър Димов“ химическият комбинат в град Ямбол. Комбината вече не съществува. Реших да се разведа, но той не се съгласи да се изнесе от къщи, затова заминах аз. Дойдох при приятелка тук след няколко месеца наех квартира и взех и сина си той тогава беше на десет години. През това време бившият ми мъж беше станал мафиот към СИК, ВИС, знам ли. Той беше борец, културист, рокер, но най-вече ревнив комплексар. Не се оплаквам от нищо не ме разбирайте грешно. Винаги се справям. Не съм имала големи трудности не мога да се оплача.
Защо избрахте Гърция да емигрирате и кой ви подаде ръка?
Моя приятелка беше тук, дойдох при нея. Тя също беше решила да се разведе. И така започнах работа на третия ден в една къща изобщо не можех да свикна как издържах два месеца не знам. После Валентина ми намери да чистя къщи това работеше и тя . И така намерих си и квартира на платия Виктория, гарсониера. Много беше хубаво там имах и много приятелки събирахме се прекарвахме си чудесно. После взех сина си и трябваше да се преместя в друг по спокоен квартал близо до училище и така се преместих на Сеполия .
Как се преборихте с носталгията?
Носталгия, … да аз съм мечтател, на мен умът ми е винаги някъде другаде и да към сама не ми е скучно никога. Или съм заплес, но ми е лесно все си мечтая и винаги имам най-различни идеи. Бяхме много весела компания всяка вечер се събирахме и така. Не бях сама, а после с детето имах толкова ангажименти. Аз се приспособявам бързо най много ми липсваше баба ми.
Разкажете ми за детето, как то се аклиматизира тук. Все още ли е в Гърция? Как се справи с училището?
Синът ми свикна бързо. Учителите му помагаха много. Заместник директора оставаше с него след часовете и учеше гръцки. Винаги е бил отличник без частни уроци. Начално училище после гимназия, а средно му образование е помощник физиотерапевт. После завърши ТЕИ Лариса със специалност микробиология /ятрика ергастирия/. Сега е в Германия там учи и работи.
Сигурно много се гордеете с неговото успешно реализиране в живота…
Радвам се разбира се, но има още дълъг път…
Как се справяте днес с живота в Гърция?
О, зле както всички. При нас всички работят без документи за мизерни заплати. Работа няма. Някакъв ужас е. Аз работя, като Носокома апоклистики/б.р.Медицинска сестра, грижа за болния/
Това е трудна професия. Колко години се занимавате с това?
Работя това вече петнадесет години. E I A A идрима апокатастаси анапирон
Първият болен, честно не помня толкова са много, но в тази болница ги помня всички. Тук стоят може и година и се обвързваш по някакъв начин живееш с проблемите им . Апоклистики е трудна, но добре платена работа или поне беше. Харесва ми да се грижа за някой колкото и да е чудно работата ми харесва.
Лесно ли научихте гръцки език?
Не беше трудно речници имах но аз не мога да мълча любопитна съм и това ми помогна може би, а и със сина ми учех по цели нощи който урок са взели през деня и който ще вземат на другия ден по цели нощи. Бърках каска с череп, лопата с бръснарско ножче. Веднъж обърках улиците „3 септември“ с „8 октомври“. Лутах се с часове помнех, че е някаква дата, но не знаех, че има и друга улица с друга дата.
За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?
Лицемерието. И прекалено набожните, които си мислят, че каквото и да направят господ в неделя ще им прости. Неграмотни и ограничени хора много Гърция е за тях света и каквото каже попа. Има и много добри и умни хора, но всеки си мисли, че с приказки ще те омая дела няма. А ние сме прями. При нас не е не.
Как според вас ще се развие драмата между Гърция и тройката? Дали Гърция ще запази курса на строги съкращения или ще избере да излезе от Европейският съюз?
Няма да излезе от европейския съюз, но нещата няма да се оправят.
Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?
Да разбира се и още имам. С документите беше ходене по мъките не искам да си спомням чакахме по цели нощи и пак и пак. Има хора, които постоянно намират начин да отбележат, че съм българка. Аз отговарям, че се гордея с това, но интересното е, че това не са гърци, а вореоипироти и русопондии /б.р. етнически гърци от Албания и Грузия/какви ли не. Те обикновено създават проблеми. Когато кажат, че приличам на гъркиня трябва да го приема за комплимент. Не обръщам внимание на такива неща имам приятели най-различни хора, които наистина ме обичат помагат ми, помагам и аз. Покрай моята работа познавам хора от цяла Гърция .От провинцията са по-добри човечни .
Живота ти е шарен, имаш приятели от различни етноси, континенти…
Е да и в България беше така. Долорес е от Колумбия колежки сме и приятелки имаме еднакви интереси без религията тя е яхова . Познавам и нейните приятели те са супер. Имам приятели и от други националности най-вече от работа там идват най-различни хора.
Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
Тук някои си мислят, че когато не ги познават могат да вършат каквото си искат най-вече измами за пари, за работа. Мен са ме лъгали за пари. Някои хора губят себе си самозабравят се. Но има и много добри хора готови да помогнат винаги. Мисля, че най-лошото е да вземеш пари, за да дадеш работа на някой. Чувала съм какво ли не.
Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?
Не съм си поставяла цели. Просто живея тук, по-добре ми е тук това е. Винаги се старая и се стремя към нещо по – добро.
Как организирате свободното си време?
Слушам музика, гледам филми, ходя за риба. Сега ходя и на плаж с приятелки . Обичам да ходя на Халкида за риба, там е рай.
Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…
Да, всички инвалиди, болни и стари хора са в неравностойно положение. Всени ден виждам колко труден е животът им. Всеки си мисли, че на него няма да се случи, но може още утре да се събуди с инсулт или да катастрофира. Тогава всички бягат, защото може да им поискат пари или помощ. Държавата естествено не помага с нищо, знаете как е това са хората, които имат нужда от помощ, защото всички други някак си ще се справят. Приятелката ми почина тук от рак беше ходене по мъките от болница в болница. Децата и се чудеха какво да правят. А тя беше най-добрият човек на света. Тя беше всичко за мен от тогава гледам на нещата по друг начин.
Българка ли беше тя? Казват, че в Гърция се печелят пари, но се губи здравето…
Българка казваше се Снежа от Русе.
Пое ли гръцката държава лечението й? Предполагам, че е имала осигуровки?
Да разбира се всичко беше наред, но накрая никъде не я искаха, а за погребението ИКА не плати защото не и стигаше 1 енсимо ! Беше апоклистики тук е от преди мен мисля.
Казваш, че тя е била всичко за теб. Как те промени нейната загуба?
Чуствам се сама. На мен и работата ми е такава . Не ме интересуват нито пари, нито марки нито кой какво ще каже нито как изглежда. Мога да вървя пеша и да нося едни и същи дрехи все ми е тая, но обичам да пътувам и се интересувам от най-различни неща. Разбрах, че шега няма случи ли се нещо подобно просто излизаш от играта и всички бягат от теб. На погребението идват и плачат много…
Вашето послание към нашите читатели…
Да не мислят колко пари ще спестят, като живеят мизерно тук за да купят ланци и коли на децата си, а да ги пратят на училище и да работят да си изкарват прехраната сами. И на всички жени, които издържат мъжете си в България помислете си дали си заслужава.
Източник: newsbg
