Евтини карти за почивка имаше по времето на соца. В интерес на истината, при соца почивахме на морето с евтини карти от по 40 лв. за човек. При това – цели 14 дни спане и ядене, както сега му казват ол инклузив. Никога няма да забравя една от морските ни станции – на Министерството на леката промишленост в местността Трифон Зарезан (до Златни пясъци). Мъжът ми се добра до карти за нея с невероятни връзки и хвърчахме от щастие, когато ги взехме. Как иначе – нали за първи път щяхме да заведем 2-годишната ни дъщеричка на море! Е, добрахме се с тежките куфари с влак и автобус до станцията, настаниха ни в нещо като едноетажно бунгало (всичките бяха залепени едно до друго и с общ двор пред тях). Вътре – пълна мизерия: радиоточка виси над вратата, вехти полубели чаршафи, крушките на лампите изгорели, вратата не се затваря, комарникът скъсан, одеялата – войнишки. Но си имаше собствена тоалетна, макар с цокъл от блажна боя и няколко изпотрошени плочки.
Животът в станцията обаче протичаше по строг социалистически ред. Спи ти се, не спи ти се – в 7,30 ч. на закуска. Още в 11,30 часа от плажа потегляха по стръмните стълби към стола нагоре първите групи от пищящи дечурлига и мъкнещи чадъри и пояси татковци и майки. Те трябваше точно в 12,00 ч. вече да ядат. Втората група, към която бяхме причислени, ги чакахме да свършат с обяда по пейките навън, за да влезем и ние да похапнем. Масите – без покривки, вилиците и лъжиците не стигаха, чакаш да ти измият. Гозбите – типично заводски – чорба от нещо си, почти вода, манджите – тлъсти сослийки (късче мръвка с бол запръжка, да топиш на воля залъците), и 2 неугледни ябълки от двора на станцията. Вечерята – точно в 6,30 ч., защото персоналът искал рано да си ходи. Най-често яхния от зелен фасул (от буркан) и купичка от алпака с воднисто кисело мляко. Хляб и туршия от люти чушки – кой колкото му душа иска. Ама някой ще огладнее до вечерта, а магазин наблизо няма, негов си проблем. Всеки да се спасява поединично.
Само че в онези времена това не ми правеше впечатление. Без две неща обаче – след обедната дрямка почиващите изпълзяваха от бунгалата. Жените, най-често със завидни телесни габарити, изваждаха кълбетата от куфарите и почваха да плетат. Клюкарствайки зад гърба на всяка, която не е от тяхната кръвна група. А пък половинките им от силния пол, боси, брадясали и неугледни, с часове удряха карти и табла по пейките, наливайки се с промишлено количество бира. Караха се и псуваха като хамали. Докато тумби от деца тичаха покрай тях с адски викове, току някое отнасяше по шамар и изплакваше, но за кратко.
Стефка Богданова
Източник: Соцбг
