Георги Димитров не винаги е слушал Сталин
Сталин не се е зарадвал на избавлението на Георги Димитров след Лайпцигския процес.
Изненадващо за живота на пролетарския вожд се застъпил цар Борис, докато съратниците му от комунистическата партия у нас се надявали удобно да се отърват от него.
След освобождаването му Димитров пристига в Москва. Радва се на световна слава, но Сталин изчаква цял месец за срещата си с него. Когато се виждат, Сталин изненадващо пита: “Знаете ли защо останахте жив?” След многозначителна пауза добавя: “Останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят!”
Тези и много други неизвестни факти разкрива в книгата си “Георги Димитров. Една критическа биография” Мона Фосколо, французойка с български корени.
“Родена съм в Париж почти век след Георги Димитров. Родителите ми са с българска жилка и двамата са познали затворите на режима”, казва авторката. “Когато започнах да уча политология и социология, всеки път избирах теми, свързани с Балканите и тоталитаризма. Желанието да опозная почвата, в която са моите корени, несъмнено определи и темата за бакалавърската ми дисертация: “Завземането на властта от комунистите в България 1944-1947 г.” По-късно дипломната ми работа за магистър е “Образът на врага в България 1948-1953 г.”
Тогава при ровенето ми в историческата и социологическа литература се сблъсках с вездесъщото присъствие на Георги Димитров.
Моят научен ръководител проф. Марк Лазар, който е член на италианската и френската комунистическа партия, ми каза: “Би било интересно да обърнете внимание на тази личност.”
Изследователката смята, че въпреки краха на комунизма, личността на Димитров е важна за правилното разбиране на историческите процеси.
“За първи път дойдох в България през 1990 г. Любопитно ми беше, защото със срива на СССР умира и единственият свят, в който вождът би могъл да оцелее посмъртно.
Въпреки това всеки българин, и млад, и стар, има някакво мнение за тази личност, защото името е емблематично. Разбира се, и аз имах мнение, но точно защото съм социолог и се стремя да бъда обективна, си казах, че трябва да вникна по-задълбочено кой е този човек, какви са идеите му, дали са лични или само е следвал нечии други.”
Фосколо казва, че не се притеснява от големия брой книги за Димитров. “Вярно е, че голяма част от тях са агиографски, хвалебствени, но има и критични, например на Петър Семерджиев. Работих 4 години и половина по дисертацията си. Бях и 3 месеца в Москва, където беше ужасно трудно да ползвам информация.
В България за щастие останах една година, през която имах голям успех и съм много благодарна, защото от партийните архиви ми даваха свободен достъп до всякаква информация. Имах възможността да разгледам над 1000 архивни единици и направих стотина интервюта.”
Това не е критична, а критическа биография на Димитров, затова не бива да се очакват обвинителни речи или защитни пледоарии, уточнява Мона Фосколо. След като се запознае със съдържанието, читателят остава свободен да произнесе своята осъдителна или оправдателна присъда, както и да се въздържи.
“Още в началото установих, че в България Димитров е или обожествяван, или сатанизиран. Нерядко го сочат и като главния виновник за установяване на комунистическия режим и съветизацията на България. Вярно е, че той е мечтаел и ратувал за това, но не е решаващият фактор, а само параван на Сталиновата воля. Със или без него България е била обречена да падне в прегръдката на Москва, със или без него планираните в Кремъл репресии и чистки щяха да се проведат. Онова, за което Димитров носи пряка национална отговорност, е личната му роля в злополучното Септемврийско въстание от 1923 г. Тогава той и не крие, че прокарва “дълбока кървава бразда” сред обществото, която никога не ще даде мир на страната. Този завет и до днес звучи актуално и продължава да разделя българския народ”, казва Фосколо.
Според нея е неизвестно, че в края на 20-те г. Георги Димитров едва се спасява да не бъде изключен от ЦК на БКП, а арестът му в Германия го спасява от физическо ликвидиране в мазетата на НКВД в Москва. Малко известен е и фактът, че цар Борис III защитава Димитров, докато другарите му от БКП го ругаят. Освен това от дневника на Димитров научаваме, че Сталин е имал намерение да се присъедини към Тристранния пакт, докато Димитров безмилостно пише против фашизма.
“Най-неизвестната част от биографията му е периодът след въстанието пюрез 1923 г. до ареста. През това време е живял във Виена, в Берлин с фалшиви паспорти, маскира се и има малко информация. Въпреки това успях да намеря много следи. По документи нито Димитров, нито Васил Коларов имат пряка намеса в атентата в “Света Неделя”. Може да се каже, че е защитавал тази акция заради революционните си идеали, но наистина не е бил много съгласен”, разкрива Фосколо.
През 10-те години след атентата е имало ужасни разправии между дейците на БКП в България, става ясно от изследването на французойката. Едната група е от по-млади комунисти, а другите са ветераните, работили с Димитър Благоев. Тогава Димитров отсъства и в споровете си те го игнорират. Петър Искров дори пише до ИК на Коминтерна, че искат Георги Димитров да бъде махнат.
Този факт го няма в никоя официална биография, излизала до момента.
Лайпцигският процес на практика спасява Димитров. Преди това той има разногласия с Коминтерна и го викат в Москва, за да се разправят с него. Той не се подчинява, не отива и малко след това го арестуват в Германия.
“Запознах се и с много документи за времето на Сталиновите чистки. Те показват, че Димитров се е опитвал да помага на българите в СССР. Твърденията, че не е направил нищо за тях, не са верни. Например Благой Попов, който докрай твърди, че не му е помогнал, греши. Димитров е опитал многократно – около 15 пъти е изпращал писма, но след 1940 г., защото преди това е мислил, че Попов вече е разстрелян. Всъщност писмата, в които Попов пита: “Защо не ми помагаш?”, Димитров не ги е получил. Но за други е бил съгласен и дори е подстрекавал, какъвто е случаят с Петър Искров”, разказва изследователката.
“Димитров със сигурност не е одобрявал тези репресии и е опитал да помогне на най-различни хора. Един от тях е Фердинанд Козовски. Димитров пише на Берия с категорични думи: “Твърденията, че Фердинанд Козовски е шпионин, нямат връзка с действителността. Бил е наклеветен.” И когато Козовски е освободен през ноември 1939 г., Димитров веднага го кани с жена му – ако нямаше специално отношение към този човек, едва ли щеше да си го позволи в тези времена.
Но в много случаи не е могъл да помогне, дори отговаря на много българи, че не той решава. Не успява да спаси и личната си секретарка. През 1938 г. я съветва да си отиде, защото има опасност и за нея, но тя не го послушала и е ликвидирана.”
“Днес е доказано, че Димитров няма нищо общо с подпалването на Райхстага. Вярно е, че е бил нелегален, но като че ли германците нарочно не са го безпокоили вероятно с цел да проследят контактите му в Германия. Куриозното обаче е, че БКП го поздравява за успешното извършване на терористичния акт”, казва френската изследователка.
“Лобирането на цар Борис в негова полза е добре документирано. Едно английско издание пише, че цар Борис казал на Хитлер: “Наистина ли имате намерение да осъдите този човек, който, доколкото аз знам, е напълно невинен?”
Този факт е отразен и в книгите “Корона от тръни” на Стефан Груев и “Борис -ІІІ цар на българите” на Пашанко Димитров. В дневника си Димитров цитира чужд разказ:
“Миналата година пътувах в един влак с Борис, турският пълномощен министър в София ни запозна.
Цар Борис заяви, че: “Ние, българите, се гордеем с Димитров
По време на процеса получих покана да посетя Германия, но заявих, че не мога да направя официално посещение, докато Димитров не бъде освободен, и така съдействах за неговото освобождаване.”
За да се разбере тази личност, трябва добре да се изясни историческият контекст, влиянието на Коминтерна, смята Мона Фосколо. Според нея Димитров е истински вярващ и не се подчинява на нищо, освен на комунистическия идеал. Това обяснява и отношението му към опозицията у нас след 1944 г. За него тя е излишна. Но трябва да си даваме и сметка, че в онези условия никой не е могъл да не се подчинява на Сталин.
“Вярно е също, че някаква сянка на двойственост броди над неговата личност. Проследявайки жизнения му път, се срещнах с образа на човек, болнав от детство, но изживял дълга, трескава и изтощителна партийна кариера. Своенравен, сприхав и упорит до фанатизъм, тoй може да се покаже гъвкав и прагматичен. Виждаме как този по природа бунтар и понякога еретик знае да бъде дисциплиниран и дори конформист до раболепие. Видният антифашист, пламенният борец срещу неправдата и произвола не само мълчи за репресиите в Коминтерна, но ще насърчи кървавите чистки в България след 1944 г. и лично ще организира обесването на опонента си Никола Петков. Това поведение може да се определи като лицемерие и нагаждачество, но то се корени по-скоро в същността на самата комунистическата система”, разсъждава Фосколо.
“Бил е много близък със Сталин, но не и негова дясна ръка. Много често са работели до 2 часа, дори до 5 часа сутринта. Сталин знае как да използва всеки човек и всички са треперели от него, но Димитров не винаги се е подчинявал. Много документи свидетелстват, че някои действия и решения на Сталин не са се харесвали на Димитров. Например ден преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп той пише статия против фашизма. Ако беше наистина плътно със Сталин, нямаше да пише такива неща.
В архивите френската изследователка е намерила и данни за личния живот на Димитров.
“На срещите със Сталин много са пиели, но кой не пие в Русия? Така престоят в Москва се отразява на навиците му. В СССР започва и да пуши. Има и доста истории за Гошо Тарабата. Например как на изборите през 1946 г. отишъл пиян в секцията и започнал да крещи.
Бил е много буен, хиперактивен. Когато се чете нещо от него, се вижда, че може да си промени настроението само за секунди. Все пак винаги се е адаптирал.”
Въпреки че много е обичал първата си жена Люба Ивошевич и връзката им била много силна, е имал отношения с най-различни жени. Една от авантюрите му е била точно преди да го арестуват във влака от Мюнхен за подпалването на Райхстага. Там се запознал с някаква немкиня и за кратко толкова се сближил, че нея я викат за свидетелка на процеса. Тя казала в съда: “Ама аз се познавам само от влака с него.”
Източник: Спомен
