Годеникът ми ме направи нестабилна и остави дълбока трявма в душата ми. В миналото преживях тежък урок. Човекът, когото толкова обичах, ме напусна. После се завърна, но след време отново ме остави. В края на краищата, осъзнах, че за него съм просто една играчка и неговата жестокост и безразличие към мен никога няма да свършат. Тогава колкото и да ме болеше душата, се наложи да го помоля никога повече да не се завръща в живота ми. Той си тръгна, но заяви, че отново ще се върне и ще се връща всеки път, когато пожелае.
Цялата тази история така ме депресира, че се наложи да се лекувам. Измина време, болката утихна и сякаш всичко остана в миналото. Отново започнах да се срещам с млади хора, ходех на дискотека, правех си дълги разходки в парка. След известно време се запознах с Андрей, а няколко месеца по-късно отношенията ни преминаха в сериозна връзка.
Харесвах го, но се страхувах напълно да му се доверя, защото в душата си вярвах, че всички мъже са еднакви. Но Андрей беше съвсем различен. След половин година съжителство, бавно започнах да осъзнавам, че той е един нормален и добър човек. Винаги ще съм му благодарна, че ми върна любовта и жаждата за живот.
Моят бивш приятел се появи на хоризонта, точно когато планирахме сватбата си. За първи път ми се обясни в любов, молеше за прошка и обещаваше, че вече всичко ще е по-различно, защото се е променил. Мисълта да преживея отново същия ужас, толкова ме стресна и без да се замислям му заявих, че в живота ми има друг мъж, за когото скоро ще се омъжа. Надявах се, че ще ме разбере и ще спре да ме притеснява, но това не се случи.
Все още помня времето, през което бяхме заедно, като най-ужасното нещо в живота ми. А бившият започна да ми звъни непрестанно, ругаеше, всеки ден ме причакваше след работа и ми правеше сцени на ревност. После започна да преследва Андрей и да отправя клевети по мой адрес. С цялата си наглост ми заяви в лицето, че няма да допусне да бъда щастлива с друг, защото аз съм негова жена! Но аз съм човек, а не нечия собственост. Плачех и го умолявах да ни остави на мира, но с него беше напълно безполезно да се разговаря.
Една вечер причака годеника ми и го преби толкова жестоко, че откараха Андрей в болница. За щастие имаше свидетели на побоя и успяхме да подадем жалба в полицията. Няколко дни след това майка му дойде, за да ни помоли да отеглим жалбата. Но и бившият ми сам съобрази, че го грози опасност: примири се и дойде да ни се извини. Бях ужасена от мисълта, че съм обичала подобен човек. Толкова долен тип се оказа.
С Андрей все пак отеглихме жалбата, но полицаите ни казаха, че ако пак ни създаде проблеми, те ще възобновят делото и няма връщане назад. За щастие, всичко свърши благополучно. С Андрей се оженихме и скоро очакваме първата си рожба. Съпругът ми никога не ме упрекна за миналото ми, но аз все още се страхувам от бившия си годеник. Всеки път, когато Андрей се забави след работа, не си намирам място от притеснение. Моля се на Бог дано този кошмар да има край.
Източник: Лична драма