Годеницата престана да вдига телефона

Годеницата престана да вдига телефона

Годеницата ми ме предаде. Тази история се случи преди много години. С Лидия, годеницата ми, планирахме да се оженим през лятото. Но месец преди важното събитие, като млад специалист, от службата ме командироваха в чужбина. Нямах друг избор, освен да отложа сватбата и да се подчиня на ръководството. Вечерта, преди да отпътувам, с Лидия дълго се сбогувахме и преди да се разделим, тя ми се закле, че ще ми бъде вярна. Изминаха шест месеца. С годеницата ми се чувахме редовно по телефона, докато един ден обажданията внезапно спряха. Звънях й многократно, изпращах й писма, но напразно. Полудял от тревога, помолих за отпуск и с първия самолет се прибрах в България. Когато се завърнах у дома, веднага запалих колата и подкарах към къщата на годеницата си. Нямах търпение да видя Лидия и да разбера причината за странното й мълчание. Пътьом спрях до магазина, купих букет цветя, торта и бутилка вино.

Но когато най-накрая пристигнах, на улицата видях Лидия да се прегръща с някакъв непознат мъж. Изведнъж тя се обърна с лице към мен и тогава забелязах, че коремът й е подут. Истината внезапно и неумолимо достигна до съзнанието ми. Годеницата ми беше бременна, а онзи мъж е бащата на детето й. Болката ме хвана за гушата, стисна ме и започна да ме души. Наблюдавах ги известно време, после обърнах колата и си тръгнах. На другия ден си стегнах багажа, но преди да отпътувам, майка ми каза, че снощи е починал бащата на Лидия. Уважавах го, двамата се разбирахме като баща и син, затова реших да се сбогувам с него. На погребението бившата ми годеница се приближи до мен и разплакана ми поиска прошка. Била готова да се раздели с онзи, ако й дам втори шанс. Не й простих!

Изминаха няколко години. Отдавна се бях върнал в родината и градях успешна кариера. От приятели знаех, че Лидия се омъжила за мъжа, от който беше родила момиче на име Таня, но той излязъл наркозависим и алкохолик. Пребивал нея и дъщеря им. Наскоро се развели и сега бившата ми живеела с болната си майка и Таня. Щом научих това, сърцето ми се сви от мъка. Въпреки че ме нарани жестоко, аз не й желаех злото. С Лидия се срещнахме съвсем случайно в парка. Известно време се наблюдавахме, а после отворих широко ръце и тя полетя в прегръдките ми. Оттогава не сме се разделяли. Приех Таня, като собствена дъщеря. Щастливи сме. Преглътнах обидата и преодолях гордостта си. И двамата поправихме грешката от миналото, макар да изминаха години.

Източник: Лична драма

Кажете ни Какво мислите
10Like1Love2Haha4Wow1Sad6Angry

0 Comments

Оставете коментар