Голямата любов на Ататюрк е с българка. Едва ли има човек, който да не е чувал за създателя на модерната турска държава – Кемал Ататюрк. Това, което не всички знаят е, че голямата и единствена любов на бащата на турската нация е една красива българка – Димитрина Ковачева, наричана още Мити.
Има толкова много разкази за любовта между Кемал и красивата Мити, че днес е трудно да разграничим мита от истината. Все пак тяхната история е завладяваща, истинска и изпълнена с много силна и пламенна любов, която остава с двамата до самия им край.
През 1913 година в София като военен аташе пристига 32-годишният образован и доста привлекателен млад майор Мустафа Кемал, който години по-късно ще бъде наречен Ататюрк – в превод „баща на турците“. Доброто възпитание, интелектът и далновидността на младия джентълмен не остават незабелязани от елита в столицата.
Кемал започва често да гостува в домовете на видни софийски семейства и да дружи с изявени български военни, един от тях е генерал Стилиян Ковачев. През 1914 година в Градското казино, което по онова време е било най-изтънченото място за светски контакти, генералът запознава Ататюрк с ослепително красивата си 21-годишна дъщеря – Димитрина. Мити била впечатляваща млада дама, страшно красива, много лъчезарна и изключително интелигентна. А любовта между двамата пламнала от пръв поглед.
Русата хубавица с кафяви очи, която отхвърлила предложение за женитба на богат френски аристократ, тъй като не желаела да живее в чужбина, току що се е завърнала от Швейцария, където е завършила образованието си.
Мити, както са я наричали приятелите и семейството й, не е единственото дете на генерал Ковачев, но е неговата любимка, най-голямата му гордост, категорични са съвременниците на военния.
И нищо чудно – Димитрина е знаела три езика, била е изявена пианистка и несъмнено една от най-интелигентните млади дами в софийското висше общество по онова време.
Съвсем естествено Кемал е силно привлечен от Мити още от първата им среща и с разрешението на баща й започва да излиза с нея. Двамата прекарват всяка свободна минута заедно в дълги разходки из природата или като гости на концерти и други светски мероприятия. Мити е очарована от младия вонен дипломат и открито се наслаждава на компанията му, като не пропуска и често да го кани на официални вечери в дома си.
Със затаен дъх съвременниците им си спомнят и разказват за една паметна вечер през пролетта на 1914 година, в която изяществото и красотата на чистата и невинна любов между Кемал и Димитрина изцяло се разкрива. На бал в царския дворец турският дипломат, облечен в специална военна униформа, изпратена чак от Истанбул, танцува с нежната Мити, пременена в бял тоалет.
И до ден днешен този тоалет се пази като ценна реликва в музея на Ататюрк в Анкара. За Кемал и Мити този на пръв поглед обикновен танц, бил всъщност нещо много по-специално – взаимно обяснение в любов, безмълвно обещание, сливане на две обичащи се души в една. И всички в залата разбрали за това.
Само няколко дни по-късно Кемал иска ръката на Мити, но въпреки че вече се е превърнал в близък приятел на семейство Ковачеви, Стилиян Ковачев отказва да му даде ръката на любимата си дъщеря. Генералът е категоричен – много уважава Кемал, но няма как да омъжи дъщеря си за него заради верските различия. Въпреки че вътрешно е съсипан от отказа, младият турчин приема с достойнство решението на Ковачев. Мити от своя страна също страда жестоко, но се подчинява на волята на семейството си.
Двамата млади влюбени продължават да се срещат, но тайно, чак до април 1915 година, когато Мустафа Кемал решава да се върне в Турция, за да участва в Първата световна война.
„Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“ – ще сподели при последната си среща с Димитринка, разрешена му от генерал Ковачев, Мустафа Кемал.
Според Ерол Мютерджимлер, известен изследовател на живота в светска Турция, Кемал не се отказва от любовта си и в един пролетен ден той отново идва в София, за да иска ръката на Мити. Отново получава отказ и като прощален подарък изпраща на любимата си един файтон, пълен до горе с гюл – дъхави български рози.
Пътищата на Кемал и Димитрина се разделят, те не се срещат никога повече, но взаимната им любов продължава да гори в сърцата им. Бащата на турската нация се жени, но живее със съпругата си едва две години, разбрал, че единствената жена в мислите и сърцето му е Мити.
Доказателство за това са писмените спомени на Елисавета Багряна, която споделя, че при една от срещите си с Ататюрк, той й казал: „Аз оставих сърцето си в България. Кажете ми, как сега живее Мити?“ Когато умира през 1938 година сред личните му вещи е намерена една единствена снимка – тази на Димитрина.
След заминаването на Кемал от България Мити е омъжена на сила за богат адвокат, който след 9-и септември 1944 година е осъден на смърт, присъдата обаче е отменена по-късно. Димитрина умира от рак на 80-годишна възраст.
През целия си живот не говори за Ататюрк, затова и никой от семейството и близките й не подозира за голямата им любов. И въпреки че си е забранила да го споменава до края на дните си, часове преди да си отиде от този свят, тя споделя: „Тази нощ сънувах Кемал…“.
Източник: Бгнау
