Григор Вачков и Апостол Карамитев умират, докато снимат филмите си. Много е неприятно, когато някой голям човек си отиде от този свят. Но още по-лошо става ако това се случи снимки за игрален филм. Ако е главният герой, то в повечето случаи загива и самия филм. В българската история са известни цели четири подобни случая. На три от тях почива актьорът, а в един от случаите самият режисьор.
Първият неприятен случай датира от далечната 1939 г, когато се снима българският филм, наречен “Те победиха”. Тогава сценаристи и режисьори на филма са Борис Бозанов и Йосип Новак. Филмът разказва за Първата световна война, съчетал в себе си цялата драма от събитията. В него се завърта любовен триъгълник, а краят му е с щастлив край. Но още по време на снимките в край на май внезапно си отива от този свят един от главните действащи лица – Богомил Андреев, който играе ролята на учител.
Успяват да му намерят заместник – това е Аспарух Темелков и така филмът е благополучно завършен. Излъчва се една година по-късно в кината на София. Актьорът, който умира е Богомил Андреев. Той е от Кюстендил, но учи във военното училище в София, а по късно завършва и софийския свободен театър, като придобива актьорска професия. Продължава да учи във Виена при Николай Масалитинов, а след това се връща в България, като продължава да играе в театрите. Неговият заместник Аспарух Темелков е родом от варненската Бяла.
В киното участва за първи път с филма “Гранада”. По-късно взима участие в соц киното, като дори играе Георги Димитров. Доста хора знаят, че големия актьор Апостол Карамитев умира в известният му филм, който се оказва последен, а именно “Сватбите на Йоан Асен”. Целият екип е покрусен и опечален, никой от тях даже не си помислят за съдбата за филма. Защото Апостол като човек ги очарова с магия и талант, която не се среща при всеки.
Неговата загуба е голяма. Когато се съвземат, екипът се чуди как да продължи филма. Обсъжда се вариант да се прекрати и да остане недовършен, като документален филм за последните мигове на Карамитев на сцена. Все пак те решават филмът да бъде завършен, като заместник на Апостол режисьорът Вили Цанков поставя Коста Цонев.
Той има не леката задача да смени починалия актьор. в ролята на княз Александър – брат на Йоан Асен. Цонев приема и филмът е завършен. Като в началото самият Цонев обяснява в монолог, че изпълнява ролята на неговия непрежалим колега Апостол Карамитев. Задачата му е доста трудна и затова първата сцена е провалена.
Коста си припомня за Апостол и не продумва нито дума. Всички започват да плачат. След един ден снимките са подновени и продукцията тръгва отново. Филмът е готов, като се излъчва за пръв път през 1975 година. Григор Вачков, бащата на Мартина Вачкова също има лошият късмет да издъхне на сцената. Филмът е известният “Мера според мера”.
Дюлгеров се чуди как и с кого да замести актьорът, понеже успява да снима само два епизода с Вачков, преди да почине. Накрая просто съкращава епизодите и променя целия сценарий, като използва мъж, който прилича на Григор, но когото снима само в далечината. Той остава без реплики. След като Григор Вачков и Апостол Карамитев умират на снимачното поле, по време на снимките на филма “Трите смъртни гряха” внезапно си отива и режисьорът Любомир Шарланджиев, по прякор Шарлето.
Това е филм, в който взимат участие актрисата Невена Коканова и Григор Вачков. Коканова успява сама да завърши филма, въпреки, че не разбира нищо от режисура. Шарланджиев работи и по нова версия на “Тютюн”, но поради безпаричие проектът не се осъществява. “На всеки километър” също е филм на Шарлето.
