Грижата за детето не е само женска работа
Грижата за детето не е добре да е работа само на майката. Бащата трябва да полага равни усилия в отглеждането му. Митът, че мъжът изкарва парите, а жената се грижи за децата, напоследък се отрича не само в страните от Източна Европа, а и в Щатите.
Я си представете семейство с две или с три деца. Мъжът е целодневно на работа и като си дойде, първата му мисъл е как ще се изтегне на дивана и ще си отвори студената биричка. Или поне така правят повечето мъже. Да, но се срещат и такива, които, след като се приберат, веднага обръщат внимание на жената и децата си, помагат в домакинството и се занимават с рожбите си. Играят с тях, възпитават ги и ги учат на нови неща. В крайна сметка винаги намират време да погледат и малко телевизия и да се отпуснат – нали все пак децата си лягат в определен час.
Браво на такива татковци, те наистина са рядкост! Не става въпрос само за България, те не се срещат често и в по-голямата част на Европа.
Но е голяма грешка мъжът да изтъква това пред съпругата си като благодарност. Да не забравяме, че детето има двама родители, т.е. майката и бащата трябва поравно да си разпределят отговорностите за неговото възпитание и отглеждане.
Ако някоя сутрин главата на семейството намекне на съпругата си, че тя трябва да му е длъжна по някакъв начин, че той поема немалка част от грижите за децата, то той рискува жестоко да я издразни и да се стигне до пореден конфликт.
Когато многодетен баща направил подобна глупост, на път за офиса той размислил върху думите си. Решил, че е време да спре да се прави на помощник, а да бъде родител, без да го натяква всеки ден на жена си. И нещата се оправили – всички били доволни и щастливи, постигнато било разбирателство. Да, наистина мъжът се изморявал повече, но не се оплаквал, защото виждал, че хармонията се е завърнала.
За съжаление в повечето случаи мъжете обичат да се изтъкват колко много помагат и отделят време за детето. Ако имат бебе, за тях е неповторим подвиг да сменят памперса на детето си два пъти в седмицата. Не си задават въпроса колко често се налага на жена му да върши това.
Най-смешното е, че когато някой види баща да поема грижите за бебето, и да зарочне да му се възхищава, все едно е извършил най-великото нещо на света.
Най-честият модел в едно българско семейство си остава познатият ни сценарий – татко се смазва от работа, а ние не му се бъркаме. Оставяме го да си почива.
Все пак става въпрос за силни и енергични мъже, на които надали ще му натежат, като се приберат, да обърнат повечко внимание на децата и на съпругата си. Не е лошо мъжът да метне едно рамо в домакинството. Та нали има и събота и неделя – те неслучайно са дадени като почивни дни.
Майката и бащата е редно да спят през цялата нощ в една стая, за да разпределят равномерно своите грижи по бебето.
А не както някои жени, които пращат мъжа си да спи отделно в другата стая. С надеждата мъжът да им помага активно през уикенда. Добре де, ами останалите 5 дни какво? Само ще похапва, ще гледа телевизия и ще въздиша колко е работил днес ли? Може би ще успее да изхвърли поне боклука през седмицата, защото жената храни бебето?
Истината е, че доста от мъжете могат да разпознаят себе си в този материал. Може би това ще ги мотивира да преосмислят нещата от живота, а може би просто ще си кажат: “Тя си ме търпи такъв, ако иска да имаме пари, ще готви, чисти и ще се грижи за децата, а аз ще бачкам”.
Мъжът е баща, не когато се буди с нежелание през нощта да сменя пелените на бебето, а когато има желание да се занимава и да помага в грижите по отглеждането му. Таткото не трябва да гледа на тази работа като на задължение, той трябва да бъде истински баща, наравно с неговата съпруга.
Затова е погрешно да сваляме звезди на татковците, които, видиш ли, станали 2 пъти през нощта, изкъпали един път бебето, поиграли си с него една вечер и т.н. Това трябва да им идва отвътре. Единствената работа, която е за мама остава кърменето. Всичко останало е грижа поравно и на двамата. Грижата за детето не добре да бъде изтъквана като предимство, а като част от живота на цялото семейство.
