Грижех се за свекърва си, без някой да ме пита дали го искам. Кажете ми коя от вас би се съгласила да се грижи за свекърва си, ако тя има пет дъщери? И аз не исках, но никой не ме пита. Докато бях на работа, една от дъщерите й я довела у дома, настанила я в стаята за гости и си тръгнала. А аз какво да правя сега? На работа ли да ходя или в медицинска сестра да се превърна? Преди няколко месеца майката на съпруга ми преживя тежък инсулт и когато я изписаха от болницата, нито една от дъщерите й не пожела да се погрижи за нея.
Оказва се, че решението къде ще живее свекърва ми е взето на семеен съвет, на който аз не бях поканена. Сестрите на съпруга ми решили, че у нас е най-подходящо да настанят майка си: тихо, спокойно, а децата ни живеят самостоятелно. Апартаментът ни е голям и разполагаме със свободни стаи. В дома на зълвите ми няма място за собствената им майка. За „наше добро“, те решили да се откажат от селската им къща, където доскоро живееше свекърва ми. Освен че въпросното село се намира на 400 км. от града, 90% от къщите са празни и никой не се нуждае от тях. Имотите там се продават на символична цена, а двама съседи просто си подариха къщите.
Изминаха два месеца откакто свекърва ми е у дома. Старата жена е болна и се наложи да си взема отпуск, за да се погрижа за нея. Къпя я, храня я, преобличам я. За това време нито една от дъщерите й не я потърси, поне да попитат как е здравето на майка им. Щом й вземаме пенсията, значи автоматично се превръщам в медицинска сестра на възрастната си свекърва. Преди няколко дни старицата имаше рожден ден. Естествено, всичките й дъщери дойдоха на банкета по случай 70-ия рожден ден на майка си. Но банкет нямаше. И се завъртя един скандал: “Защо не си подготвила трапезата? Нали взимаш пенсията на мама, какво правиш с парите й?”
Поканих зълвите ми да седнат на масата и им сервирах кафе. Изчаках да си изпият кафето и съвсем ясно и категорично им заявих, че в понеделник отпуската ми свършва и те имат три дни, за да решат какво ще правят с майка си. И знаете ли какво ми отговориха? Щом аз съм нямала възможност да се грижа за нея, мое право било да я дам в старчески дом. Или да я върна на село, в пустата, стара къща – сама, болна, след прекаран инсулт. Те, собствените й дъщери, нямали възможност да се грижат за болната си майка… И това го заявиха всичките й пет деца! А някои от тях водеха съпрузите и децата си. Много добър пример им показаха.
Това беше тяхната благодарност към майка им, която цял живот е треперела на тях. Останала на младини вдовица, свекърва ми е кътала всяка една стотинка, за да я даде на дъщерите си. Лишаваше се от храна и от топливо, за да спести пари за внуците си. Тази нощ осъзнах, че свекървата ми сега е моя отговорност. Грижех се за нея. Не бих оставила жената, която е дарила живот на съпруга ми, да изгасне тихо сред чужди хора в някой старчески дом. Сега със съпруга ми отделяме цялото си време за болната старица. Грижим се за нея, но ни боли, че дъщерите й не намериха поне една минута, за да попитат как е майка им.
Източник: Лична драма
