Грубата приятелка на годеникът ми ме изкарваше извън релси. Сигурно сте чели многократно подобни истории. Аз самата също съм чела, но не съм предполагала, че ще попадна в същата ситуация.
С годеникът ми (Марин) сме заедно от близо 2 години, имаме си детенце на 9 месеца, с нас живее и дъщеря ми от предишна връзка.
Всичко в семейството е наред, имаме си дребните ежедневни проблеми, но като цяло съм щастлива с него, защото знам че най-накрая съм срещнала “моят човек” след три неуспешни връзки.
Най-големият ми проблем идва от една жена (ще я нарека Зара) и семейството и. Та въпросната жена беше наша колежка, там са се и срещнали, преди аз да започна работа в тази фирма. Сближили са се много като приятели, в някакъв момент Марин е имал някакви чувства към нея, но никога нищо не се е случвало между тях (така казва той, а от други колеги знам, че нищо не се е случило, защото тя не е искала).В последствие тя среща сегашния си партньор (Мартин), с когото живеят на семейни начала и имат дете на 2 год.
В началото Мартин не е бил много щастлив от тяхното приятелство, но с времето го приема и сега с годеникът ми са близки, в което няма нищо лошо.
Всички неприятности започнаха от момента, в който Зара стъпи за пръв път у дома…Аз от работата още я знам, че е крайно нахална и груба дори с хората ама никога не сме били близки и не ме е дразнело кой знае колко.
Тъкмо бях забременяла, преместихме се в самостоятелно жилище, още не си бяхме наредили като хората мебели и покъщнина, и започнаха всяка седмица да се натрисат у дома – няма да пита удобно ли е, не е ли -“ние идваме” или “другата седмица сме у вас”….нито аз, нито годеникът ми смеем да кажем нещо от елементарно възпитание, а той по-скоро им е свикнал, защото докато е живеел сам постоянно се е случвало това.
Аз работех от сутрин до вечер, бременна, с дъщеря ученичка, само до гости ми беше през цялото време.
Идва Зара и започва да коментира кое как сме наредили, туй било смешно, в градината такива цветя да сме посадили, тия що така сме ги оставили да изсъхнат…освен това нон стоп наставления за бременността ми, сякаш аз не съм била бременна преди или съм малоумна.
Най-бруталната намеса беше относно кърменето. Понеже си имам здравословни проблеми и предупредих моят човек, че ще пробвам, но едва ли ще се получи, а и известно време след раждането очаквах да ми поставят инжекции, които не са съвместими с кърмене.
Е да ама Зара зад гърба ми казала, че непременно трябва да кърмя, дори и да е за няколко дена и моят понеже я слуша (което ми беше крайно обидно, че нейното мнение е по-важно) аз вече много набрах ама стиснах зъби и този път.
Тя все всичко знае, навсякъде е компетентна по всички въпроси. По всякакъв начин се опитва да се изкара нещо повече от мен и да ми напомни колко добре познава Марин. Подаряваме им нещо за тях или детето….реакция “пълен темерут”…сякаш пък сме длъжни, маса пари сме дали по подаръци за тях.
Идва у дома, пуска сина си да ходи и пипа безконтролно навсякъде “то дете, нормално да пипа”. Ами на мен ми е ясно, че е нормално да пипа ама от неговото пипане имаме вече няколко развалени ел.уреда, щото е “нормално” и то няма нужда да го гледа къде ходи и какво пипа.
Аз не съм възпитана по този начин и за мен това е крайна наглост и неуважение към чуждото.
Друг проблем – няколко пъти звъни на годеникът ми, той не вдига и започва да звъни на мен – няма “здрасти” само “къде е?”….чакай малко, къде се намираш и с кого говориш??? Тя просто беше свикнала той да и е на разположение 24/7 и изобщо не се съобразява, че има семейство вече и не е много уместно да звъни, понеже и е докривяло,че и тон да ми държи.
Стисках зъби, стисках ама не издържах и избухнах един ден след поредното неуговорено посещение и го питах тя за коя и каква се мисли?Каква е тази наглост и как може той изобщо да и позволява да се държи по този начин….някак си ми е крайно обидно.
Майка му не звъни толкова и не идва толкова често, камо ли пък тон да ми държи за нещо.
Та явно най-накрая се усетиха,че не ми е много приятно да идват у дома и спряха, при което казах на Марин най-културно да и обясни, че ние сме семейство и това постоянно присъствие, понеже на тях им е скучно, не е много удобно, защото ако нищо не и каже и започне да страни от тях, ще стане проблем.
Само че той нищо не и каза, дали от възпитание, дали защото реши,че ще си развалят отношенията…
Изведнъж ми стана много хубаво и спокойно, цели 2 месеца не я бях виждала и един ден годеникът ми се прибира от работа и ми казва, че някой на работа пуска слухове, че синът на Зара е от моят мъж, защото приличал на него.
Колегите още като е забременяла са шушукали, това не е нов слух за мен, но се ядосах, че за пореден път денят ми се скапа заради тази нахалница.
Миналият месец детето им имаше рожден ден и понеже му правиха парти след няколко дена, питали Марин кога ще отиде – на денят или на партито ама ако можело и синът ни да вземе да го видели.
Казах на Марин,че ако смята за добра идея да отидем всички като семейство ще стисна зъби и ще отида,колкото и да ме дразни.
Той се зарадва, защото му тежи, че не се харесваме. Аз разбирам, че държи на тях, приятели са му, кръстник е на сина им и винаги съм му казвала, че нямам против това приятелство само да е с някаква мярка. За мен не е нормално някаква жена да ми звъни и да ми държи тон къде е мъжът ми, да ми влиза в къщата и да се разпорежда все едно е у дома си.
Отидохме на рождения ден…по отвратително отношение не съм търпяла – седнаха си на масата, ядат си, мен ме оставиха отстрани на дивана с бебето сякаш ме няма общо взето.
Най-демонстративно покани дъщеря ми на партито след няколко дена, но само нея и знае,че няма да я пусна да стъпи там ама трябваше пред нея да каже,за да се обяснявам после защо няма да ходи…
Като си тръгнахме Марин ми каза “Край, повече няма да те карам да търпиш същото. Благодаря, че дойде и опита. Аз ще ги виждам от време на време, защото съм кръстник на малкия и толкова.”
Ами да ама не…те си му звънят да ходи да им попълва разни документи, в събота вместо да излезем някъде семейно, Марин ще ги кара на не знам си колко км до летище,щото щели да ходят еди къде си, уморен след работа вечерта до късно.
Обидно ми е, защото той ги е свикнал да им е на разположение, ходи пак да им угажда, реално за него явно е ОК те да се държат с мен все едно съм никой. Аз ли не съм наред или???
За мен Марин е човекът, който трябваше да обясни на двамата (и особено на “добрата си приятелка”), че проблемът не е в това какво шушукат хората, а в нейното нагло поведение, но той просто не е възпитан така, а и малко или много държи на това приятелство, което предвид изброените случки ме кара да се чувствам по-малко важна за него.
Вие какво мислите – Аз ли не съм наред, че избеснявам от тази ситуация или повредата не е в моя телевизор?
Източник: Розали
