Хлътнах до уши в него
Хлътнах до уши в сина на собственика на хотела още щом се запознах с него. Той също се влюби в мен от пръв поглед. Не мога да отрека, че Кадир, освен че беше невероятно красив, имаше и по-свободни разбирания от сънародниците си, защото беше завършил висше образование в Европа. Въпреки това за сериозна връзка не можеше и да става дума. Срещахме се тайно, Кадир ме обичаше и непрекъснато ми го показваше – отрупваше ме с цветя и скъпи подаръци, беше изключително мил и внимателен към мен. Имах цяла кутия със златни накити от него. Може би някой ще каже, че това не критерий за истинска любов, но щеше ли да харчи купища пари по мен, ако не ме обичаше?
Бях щастлива, че съм попаднала именно на такъв мъж, докато след 5 месеца разбрах с ужас, че съм бременна.
Страхувах се как ще реагира моят любим, а дори не исках да мисля какво ще стане, ако новината стигнеше до ушите на баща му. Сигурно щяха да ме изгонят от хотела, та и от страната. Накрая все пак бях принудена да съобщя на Кадир новината. Той замълча, лицето му пребледня, а после само ме прегърна и си тръгна. Цяла нощ плаках и вече си мислех, че е време да си стягам багажа. Обаче на другия ден в стаята ми влязоха Кадир и баща му. Разговорът беше труден, а решението не особено приемливо за мен. Трябваше да остана затворена в един апартамент и до раждането на бебето ми беше забранено да си показвам носа навън. Впрочем това се оказа не особено трудно, защото апартаментът имаше излаз към градина и малък басейн, пък и Кадир не се отделяше от мен.
Когато настъпи моментът, повикаха лекарка и акушерка, които изродиха сина ми, но всичко протече в абсолютна тайна. Момченцето тежеше 3 кг и 200 г, беше беличко, много хубаво, но аз го видях само веднъж. Казаха ми само, че ще го кръстят Сали. Дадоха ми да подпиша някакъв документ, от който нищичко не разбрах, защото беше на арабски. Едва по-късно ми стана ясно, че съм дала съгласието си детето ми да бъде осиновено от бащата на Кадир. Така той опази своя син и внука си, но осъди мен на вечно страдание. Въпреки че любимият ми се опита да му се противопостави, бях принудена да напусна страната. Огромна сума като обезщетение беше прехвърлена на мое име в България. Не ми оставаше нищо друго, освен час по-скоро да си събера багажа и да се прибера у дома. Не бях на себе си, ужасно страдах за детето си и за мъжа, когото все още обичах.
Оттогава минаха години. Няма ден, в който да не мисля за сина си. Единственото, които ме свързва с него, е малка снимка, която Кадир ми изпрати. Писа ми, че момчето е добре и прилича на мен. Скъпо платих за тази своя задгранична авантюра.
Вече съм омъжена, имам дъщеря, с която много се гордея. Но хубавият живот, който имаме, благодарение на онези пари, не може да запълни празнината в сърцето ми. Не спирам да се питам дали някога ще видя сина си, или ще умра, без да го прегърна.
Една страдаща майка
Източник: Лична драма
