Хубавият живот през Социалистическа България отново е излезе на мода в днешно време. Някои хора изпитват истинска болезнена носталгия по времето преди падането на тоталитарния режим. Хората, които си спомнят с умиление това време сега са на достолепна възраст и повечето от тях свързват младостта и енергията, която са давали за нашата родина. Разбираемо е, че миналото им харесва повече от настоящето.
На никого не му е приятно да слуша, как България в момента е сред първите страни с корупция, как сме най-бедни в Европейския съюз, как не работи съдебната ни система. Постоянните кризи в здравеопазването също действат демотивиращо. Но ако сега животът ни е лош, това далеч не означава, че преди 1989 година е бил по-добър.
На какво се дължи сегашният “лош живот”? Ами много е просто – дължи се на факта, че преходът все още не е свършил и поразиите и щетите, нанесени преди години още не могат да се възстановят.
Наблюдава се интересна тенденция към засилване на пропагандата и популярността на комунизма. Някои хора се опитват да ни вменят колко добре се е живеело преди и така изопачават историческите факти, като ги смесват с лични мнения и пристрастия.
Наистина, може би преди 30 години българите са живели малко по-спокойно, повечето неща са били безплатни. Но срещу Държавна сигурност всички бяха безсилни. Никой не смееше да стъпи накриво, предпочиташе си спокойния, но сигурен живот в пределите на България. Целият живот се знаеше, че е някак си “контролиран” от някого.
Да си спомним дори вестниците тогава – та там нямаше негативни новини. Защото не ги пишеха. Всичко се въртеше около партията-майка и възхода на държавата. Тогава парите на бяха фактор, защото почти никой нямаше възможност да забогатее особено много.
Но и тогава, както и сега, имаше пари под масата, почерпки, корупция, само че беше по по-различен начин. Хората си мълчаха, въпреки, че знаеха какво става. Ако искаш да ти обърнат повече внимание, винаги трябваше да дадеш нещо. То така си вървят нещата и до днешно време. То си е въпрос и на манталитет.
Представете си обаче какво щеше да стане, ако още тогава бяха отворили границите. Ами половин България щеше вече да е в чужбина още тогава. Сигурно по-възрастните хора ще възразят и ще кажат, че и по онова време са пътували в чужбина без проблеми. Да, един-два пъти, при това с хиляди разрешителни и куп уговорки.
Истината не е добре да се премълчава, за съжаление преходът продължава с пълна сила и до днес, но ако попитате по-младите как се чувстват, уверявам ви, те се чувстват добре, дори може би една идея по-добре, отколкото сте се чувствали вие навремето. Носталгията за онова време е психологически фактор, тя е защото се връщате в младостта, а не защото тогава е било по-хубаво от сега. Всяко историческо време си има предимства и недостатъци, затова е трудно да се сравнят две епохи.
Ще има хора, които не са съгласни с този анализ, а ще има хора, които ще го подкрепят. Важното е да запазим човешкото в себе си, да сме над нещата и да вярваме повече в бъдещето, децата и внуците си. Така България ще се съхрани като нация. Хубавият живот продължава, стига да знаеш как да си го живееш пълноценно.
