Идеална двойка за пред хората, но съвсем друга у дома. Случвало ли ви се да мислите дадени хора за идеалната двойка, а истината да е коренно различна? С Нина и Тони се познаваме отдавна, макар че те са доста по-възрастни от мен, и винаги съм си мислела, че са от късметлиите, дето просто са родени един за друг, и най-важното – че са се открили. На едно събиране обаче тя ми се видя някак посърнала, а погледът й минаваше буквално през хората. Не успях да поговоря с нея насаме, а на другия ден ми се обади разплакана сестра й и ми каза, че Нина е опитала да се самоубие. Слава Богу, успели да я спасят. Притеснена, хукнах към болницата, в която беше приятелката ми, и не можех да проумея защо изобщо е посегнала на живота си. Та аз не познавах по-силен човек!
Пуснаха ме при нея, след като обещах, че няма да стоя дълго и няма да я тревожа. Седнах на края на леглото й, а тя стисна ръката ми и каза да не я питам нищо, защото и без това ще ми каже истината. После продължи: „Той ме съсипва, разбираш ли? Всеки ден къса душата ми парче по парче с някакъв див садизъм, който му доставя огромно удоволствие. Унижава ме, обижда ме, внушава ми колко съм тъпа и ограничена и как не съм на нивото му. Нарича ме грозна дебелана, която го излага пред приятелите му. И това продължава с години. Доскоро не му се давах. Посрещах обидите му с усмивка и продължавах напред. Знаех защо го прави – не можеше да ми прости, че аз съм с по-силен характер, че изкарвам повече пари, че не се плаша от трудностите, че имам повече приятели от него, дори съм по-умната от двама ни. И понеже се страхуваше, че ако ми посегне, аз ще му отвърна, издевателстваше над мен психически.
Тормозеше ме с усмивка на уста и ме заплашваше, че ако се оплача на някого или пък реша да се разведем, ще направи всичко възможно да ми отнеме децата. Немислимо беше при това положение да направя каквото и да било. Отмъщавах му с това, че не се пречупвах и не го молех за нищо. Не исках синовете ми да знаят какво чудовище е баща им, а може би сгреших и трябваше да им покажа истинското му лице. За пред другите бяхме идеалната двойка години наред, но вече не издържам! Момчетата пораснаха и поеха пътя си. И да се случи нещо с мен, ще потъгуват и ще им мине. Това е животът!“
Бях толкова стъписана, че отначало не знаех какво да й кажа. После се опитах да я убедя, че всичко е вече минало и че щом е намерила сили да сподели с мен какво е преживяла, ще успее да се изправи на крака и да продължи без Тони. А и защо да остава с него, след като той я съсипва, и какво значение има мнението на другите? А тя ми отвърна, че не може на себе си да прости, че е съсипала дните си заради един мъж, който изобщо не я е заслужавал.
Тръгнах си от болницата объркана, защото винаги ми е било трудно да разбера жените, които по една или друга причина търпят психически и физически тормоз у дома и винаги намират оправдание за това.
Източник: С кафето
